RSS

Love Conquers All

Except for selfishness. Selfishness is incurable.

 
Leave a comment

Posted by on 16.06.2015 in Moments

 

Tags:

It’s Over

I can’t do this anymore. I give up.

 
Leave a comment

Posted by on 13.06.2015 in Moments

 

I don’t want to ask the questions because I’m afraid of the answers.

 
Leave a comment

Posted by on 11.06.2015 in Moments

 

Stay

Здравей отново. И аз не знам защо продължавам да ти пиша тук, където няма да го видиш, на език, който не разбираш. Странно е. Страх ме е. С всеки изминал ден на мълчание остава все по-малко надежда, че ще се обърнеш назад и ще ми подадеш ръка, за да изминем пътя заедно, а празнината в мен става все по-голяма. 

Ядосан си ми. За всичко, което съм. За всичко, което не съм. Няма значение. Просто искаш да си ми ядосан, за да не те измъчва съмнение дали си постъпил правилно. И аз се опитвам да направя същото – да те намразя, да те изхвърля от живота си и да продължа напред, но не мога. Вкопчвам се във всеки спомен като удавник и искам да върна времето назад. 

Липсваш ми. Липсваш ми толкова много, че постоянно си говоря с теб наум. Виждам само твоето лице, когато затворя очи. Усмивката ти. Замечтания ти поглед. Не разбираш ли колко много значиш за мен? Ти си моят свят. Без теб нищо няма смисъл. А ти все така си ми ядосан…

Какво се случи? Защо вече нищо не е същото? Защо гневът надделява над любовта ти? Твърде много ли поисках от теб? Защо си тръгна и ме остави сама със спомена за теб? Защо боли толкова много? Защо??? 

Казват ми, че ще съм по-добре без теб. Че всичко ще се оправи и ще намеря някого, който да иска да ми даде любовта, от която имам нужда. Има само един проблем. Не искам другиго. Искам теб. Обичам теб.

А ти няма да се върнеш…

 
Leave a comment

Posted by on 09.06.2015 in Moments

 

Tags: , , ,

Помниш ли…

dead rose

Помниш ли тази роза? Сигурно не. Но аз помня. Помня всеки миг от онзи Свети Валентин преди 3 години. Беше ми първият. Ти ми изпрати дузина рози и цялата си любов. Бях на върха на щастието. Никой никога не беше правил нещо подобно за мен. И ти повече не го направи.

Обеща ми, че ще ме чакаш.

Обеща ми, че ще ме обичаш вечно.

Обеща ми, че никога няма да ме разочароваш.

Помниш ли? Read the rest of this entry »

 
Leave a comment

Posted by on 06.06.2015 in Moments

 

Tags: , , , , , , ,

Never After

Странно е да се завърнеш.

Не, не към блога. Към старата си същност. След всичките тези години на борба за щастие съм готова да захвърля ръкавиците и да изкрещя на всеослушание, че щастието не съществува. Проблемът с годините обаче е, че те не отминават, без да те накарат малко или много да пораснеш и да започнеш да виждаш по-далече от собственото си нещастие. Там, отвъд, щастието съществува. Неувяхващи приятелства, любов, зараждащи се семейства, детски смях, сбъднати мечти, дипломирания, успешни кариери… От всичко по малко, за да направи трудните моменти по-лесно поносими.

Наблюдавам тихо отстрани и започвам да се чудя къде точно нещата се объркаха така, че всичко това да ми се струва недостижимо. Не се ли трудих достатъчно? Не вложих ли достатъчно от себе си, за да го заслужа? Не бях ли достатъчно добра с хората около мен, за да спечеля любовта им?

Нищо, което правя, никога не е достатъчно. Read the rest of this entry »

 
Leave a comment

Posted by on 06.06.2015 in Moments

 

Tags: ,

Мило дневниче…

Здравей, случайни читателю. Приеми искрените ми извинения за това, че в този блог отдавна няма нищо, което си заслужава четенето. Мина времето, когато някой от модераторите в blog.bg беше започнал да ме чете и да докарва гъделичкащ самочувствието трафик към блога ми, който ме мотивираше да пиша повече. Мина и времето, когато вниманието ми беше нужно – там, тук или където и да било. Да си невидим в крайна сметка не е толкова лошо, а и виртуалното потупване по рамото рядко помага при проблеми в реалния живот. Така де, никой не би купил книга за живота на посредствен блогър, а други специални таланти, които да ме изстрелят в залата на славата и да ми позволят да зарежа скучната си работа, нямам. Малко по малко това място се превърна от сцена за изява в леко ексхибиционистичен дневник, където понякога изливам мислите, които просто няма с кого да споделя. Няма значение дали някой ги чете, или не. Даже по-добре не, че като си гледам някои от старите постове, срам ме хваща.

Read the rest of this entry »

 
1 Comment

Posted by on 11.09.2014 in Reflections

 

Tags: ,

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 33 other followers