April Sixth – Dear Angel
Аpril Sixth са сътворили песента за зацикляне на днешния ден 
Като гледам, не им се е занимавало много с измисляне на велико име (което после да сменят, ако се окаже не чак толкова велико, както правят други изпълнители) и вместо това са избрали да се нарекат на датата на първия си голям концерт. Няма лошо. В песните си поне не са разчитали на моментни прозрения, а се постарали да напишат нещо, приятно за слушане. Нещо като „Dear Angel“.
Dear angel of mine,
Where do I start to express how I feel?
Well, my love’s gone blind.
Now all that I feel is what I hear.
Your words rip and tear, and
through my heart so weak and pure.
Now I find myself wanting to die…
Прочетете остатъка от публикацията »
Да вървиш по тънката линия
Линията е тънка. Толкова тънка, че изобщо не се вижда.Омръзна ми от чуждите любови. Омръзна ми и от моите. Опитах да се науча да обичам, а сякаш в крайна сметка започвам да се уча да мразя. Май не това беше целта на начинанието. Вместо да си намеря спокойно местенце, където всичко е бонбонено розово и прекрасно, се изнервям още повече за глупости. Излизам извън кожата си и си го изкарвам на всеки, който се изпречи на пътя ми. И защо? Защото явно за някои хора е непосилно да разберат, че чувствата не подлежат на контрол и колкото повече се опитваш да ги вкараш в някакви рамки, толкова по-грозни и изкуствени стават.
Ако животът беше филм
Понякога се замислям, ако животът беше филм, в кой ли филм бих живяла. Някой филм, в който откривам част от себе си – мислите, чувствата, стремежите си. История, в която мога да се загубя. История, в която бих останала завинаги дори и да не е изпълнена с цветя, фойерверки и вечно щастие. Моята си история.
Киноманка съм от малка. Неусетно преминах от приказките към филмите и до днес е останало така. Но вместо да мечтая да съм като Пепеляшка, аз мечтаех да открия смисъла на живота. Още не съм успяла. Обаче не се отказвам
В този пост ще отделя малко време да представя любимите си филми и може би да изясня и на самата себе си какво ги прави толкова специални за мен. Никога няма да успея да ги подредя по това кой обичам най-много, затова ще карам по хронология.
A Fine Frenzy – Almost Lover
Имам странния навик да се влюбвам в някоя непозната песен и да я слушам на replay, докато и на съседите им се догади от нея. „Almost Lover“ е новото попадение право в десятката и въпреки, че вече я слушам около 4 часа, редувайки я само с още 2 песни, няма изгледи скоро да ми омръзне. Много чувствена и красива песен. Усещането, което предизвиква, просто не може да се опише с думи. Трябва да се чуе.
Your fingertips across my skin
The palm trees swaying in the wind
Images
You
Mислех си, че ако някой ден си тръгнеш, част от мен ще си отиде заедно с теб. Но ето, ти си тук, а от мен вече почти нищо не остана.Сякаш късам листенцата на маргаритката, тихо шепнейки „обича ме, не ме обича“, но вместо бялото цвете душата ми се къса на стотици парченца. Защото знам отговора, без да съм задала въпроса.
