Porcelain Heart
There’s no such thing as „beautifully broken“. It’s just broken and that’s all. Emptiness. Nada.
Защитен: Както водата разрушава камъка…
Постоянна връзка Въведете вашата паролата, за да разгледате коментарите.
Защитен: All The Powerless Incantations
Постоянна връзка Въведете вашата паролата, за да разгледате коментарите.
Plumb – Cut
Имам един милион неща за казване и крайно недостатъчно време, за да кажа дори половината от тях. Виждам как трупам чернови от по няколко реда и не довършвам нищо, защото все някак трябва да си правя презентациите за семинарите по сигнална трансдукция и генетика на рака след 10 часови уникално „приятни“ дни във факултета. Пиша презентации, а после се дъня като пълна идиотка. Както винаги. Най-нормално си говорех за субединичната структура на групите никотинови рецептори за ацетилхолин, когато погледът ми се спря на прозореца и всичко изведнъж изчезна. В главата ми остана само впечатлението от видяното. Тиха безпомощност. I’m tired of feeling so numb…
Като че ли музиката е единственото лекарство срещу тази лудост. А човекът, който избира песните във Vampire Diaries, има вкус. Благодаря му за Plumb и за това, че даде глас на нощта и на новия ден.
I’m not a stranger
No, I am yours
With crippled anger
And tears that still drip sore
Merril Bainbridge – State Of Mind
And even if every step causes pain, you oughta keep the pace ’cause there’s a goal to be achieved. If it hurts, it works. Right?
Where do I go from here
Or am I just a clock spinning round
Everything seems unclear
Confusion is raising it’s head
And I can’t make a sound
I feel it tearing at my soul while I’m asleep
I feel it driving me to something I’ll regret
A Big Fat Lie
Чудя се откъде да започна. Може би оттам, че не пия кафе. Сигурно защото от него получавам сърцебиене и понякога ми прималява, пък и на без друго лошото ми кръвоснабдяване съвсем му се разказва играта. Обаче би било толкова хубаво, ако можех да го пия заради един друг ефект. След чаша ароматна мока имам чувството, че съм на ракетно гориво. Ходенето ми дори повече от обикновено прилича на тичане. Качвам се по стълбите доста по-бързо, отколкото с асансьора. Серия от 50 коремни преси изведнъж започва да изглежда много къса. Нека ги направим 120 за разнообразие. И дори не се задъхвам! Най-странното е, че вълчият ми апетит напълно се изпарява. Сякаш имам безкрайна енергия въпреки дефицита от около 1000 kcal за деня.
Отново сиво
Удивително е колко лесно ентусиазмът се превръща в пълна апатия. Чак умът ми не го побира. Само преди няколко часа всичко изглеждаше чудесно, а сега отново ме е завладяло познатото усещане, че нищо няма смисъл.
Pure Randomness
Човек не трябва да се страхува да изразява чувствата си. Нито мислите, нито желанията и стремежите си. Това е основната цел на този пост. Да започнем с едно неопровержимо твърдение – аз съм луда, което донякъде оправдава всичко, написано по-долу.
Поглед отдолу
Здравей отново, въображаеми приятелю!
Това трябваше да бъде нещо съвсем различно, но най-характерната черта на моите планове е, че винаги се провалят. Защо днес да правим изключения?
Evanescence – Hello
Събудих се с нея. Звучеше в главата ми и се опитваше да укроти обзелата ме паника. Паяжини. Прах. Вик без глас. Премрежен поглед. Мъничко себе си, но много повече друга. Вихрушка от разбъркани чувства. Страх. Безнадеждност. Празнота. Чужди, непознати мисли. Никога няма да разбера…
Playground. School bell rings again.
Rain clouds come to play again.
Has no one told you she’s not breathing?
Hello, I’m your mind giving you someone to talk to.
Hello.
Прочетете остатъка от публикацията »
