Няколко мига безвремие
„1, 2, 3, 4… Часовникът отброява секундите. Вече 18 часа следя как се изнизва времето и се чудя колко ли още мога да наблюдавам цифрите, без да ми омръзне. …56, 57, 58, 59… Още една минута остана в миналото и заедно с нея се изгуби още един миг самота. Дали ако никога не заспя, всички самотни мигове ще останат в миналото и най-накрая ще бъда щастлива? …5, 6, 7… Прочетете остатъка от публикацията »
Фрагменти
„Събуди се от ударите на едрите дъждовни капки по стъклото. Не знаеше колко време бе спала. Не познаваше и мястото, на което се намираше. Последното нещо, което помнеше, бяха хилядите светлини на главната улица. След това спомените се превръщаха в мъгла.
…
Прочетете остатъка от публикацията »
Jeu de mots
Аз съм малка кукла от хартия с разрошени канапени къдрици, но вместо мъничко хартиено сърце нося в себе си дебела книга с кожени корици. Написала съм в нея не една горчива дума, но още много други пиша ден след ден и самотата се размива в тях. Всеки звук. Всеки жест. Дори ароматите отпечатвам на своите страници. Нови и нови чужди емоции, пречупени през прашното стъкло на онзи северен прозорец, от който гледам към света навън. Изписвам калиграфски хорските усмивки с думи. Описвам на десетки страници нечия любов и сякаш чувствам чрез другите. Не е ли прекрасно?
