Porcelain Heart
There’s no such thing as „beautifully broken“. It’s just broken and that’s all. Emptiness. Nada.
Защитен: Както водата разрушава камъка…
Постоянна връзка Въведете вашата паролата, за да разгледате коментарите.
Портрет в сепия
Не знам какво да кажа. „Разочарование“ е просто дума. „Тъга“ е някакво си чувство от онези, безполезните, които си въобразяваш, че те учат на нещо, а всъщност са пълна глупост и само хабят ценна енергия. Точно като всичко останало.
Шантав ден
Някои дни могат да бъдат наииииииистина откачени, но в същото време забавни. И от такива има нужда. За трупане на опит 
.
В такива дни човек научава кои са най-добрите места да се пребие в 1 през нощта:
-> прага на асансьора;
——> някоя дупка на пътя;
———–> кабелите в храстите.
Или същото в обратен ред. Това последното може да бъде доста зрелищно. Особено ако обектът отказва да пусне плика Corn Flakes, който мъкне. Какво пък, може и да послужи като въздушна възглавница при сблъсъка със земята .
Бърза равносметка
И този месец изтече някак неусетно. Ако хвърля един бърз поглед назад, се чувствам сякаш абсолютно нищо не съм свършила. Или поне почти нищо. Бях добро безполезно идиотче с още по-безполезни постижения:
Постижение първо:
Петдесет! Петдесет! Петдесеееееееееееееееет! Не, не съм осъзнала внезапно, че съм на 50. Просто успях да постигна поставената цел и вече съм горд притежател на желаните 50 кг и нито грам повече. Обзалагам се, че отново всички ме мислят за откачена. Това няма значение 
.
Постижение второ:
Почнах да уча. Учих половин ден… Но дори и да бях учила през цялото време, това нямаше да помогне особено, защото продължавам да не знам какво искам да уча. Прочетете остатъка от публикацията »
Затворено писмо
Затворих отдавна старите писма, за да не отлетят от тях най-красивите думи. Днес ги разгърнах отново, за да ме залеят хилядите спомени. Избелели снимки, изсъхнали цветя, изрезки от списания, съхранили в себе си парченца от два човешки живота. Сега те оживяват отново пред мен и ме връщат към безметежните часове, в които споделях всяка емоция с белия лист и я пращах до една сродна душа, която ми отвръщаше със същото.
Прочетете остатъка от публикацията »
