Поглед отдолу
Здравей отново, въображаеми приятелю!
Това трябваше да бъде нещо съвсем различно, но най-характерната черта на моите планове е, че винаги се провалят. Защо днес да правим изключения?
Искам да ме видиш…
Искам да бъда онази, която си мислиш, че съм. Искам да ме видиш. Но не само бегло да ме разгледаш, след което да ме превърнеш в героиня от глупава проза. Искам да ме видиш като твоя аморална рушителка. Не задържай погледа си върху мен само заради идеята. Аз не впивам зъби в душата ти само заради идеята. Погледни ме злобно! Не се обръщай.
Blurry
Понякога ми се струва, че пред очите ми целият свят губи очертанията си и реалността спира да има значение. Сякаш гледам размазана снимка – знам, че там има нещо, но нито мога да определя какво, нито имам желание да го правя. Снимка, която без колебание бих изхвърлила на боклука, защото когато я гледам, се натъжавам от факта, че тя никога няма да може да пресъздаде образите, запечатани в съзнанието ми.
