M.I.
През последните няколко дни писах, трих, писах, трих, мислих, правих проучвания, редактирах и накрая така се обърках, че май вече изобщо не искам да казвам, това, което бях започнала. Някъде между неконтролируемия гняв и пълното отчаяние осъзнах, че има цели, които просто не си струва да бъдат преследвани. Първо, защото е глупаво и безразсъдно, и второ – защото в крайна сметка се оказва невъзможно, ако се опитвам да ги постигна, без да окажат негативен ефект върху останалите неща, към които се стремя (макар и не така яростно).
Ти мислиш за всичко
Ти мислиш за всичко. Като в реклама за тигани. И червена точка си имаш, само че никой няма да метне сочните пържолки, когато тя светне…Ти мислиш за всичко. Всеки ден. През цялото време. За храната. За чистенето. За прането. За ученето. За собственото си налудничаво поведение. И трябва да измислиш как да свършиш всичко, като едновременно с това запазиш повърхността си гладка и чиста.
