No Battery
Още не съм отворила очи напълно, когато ръката ми инстинктивно се насочва към най-близкия бутон. Пускам музиката и потъвам в онова нечовешко китарно соло, което успешно си играе и с моите струни. С всяка изминала секунда от него ставам по-твърдо убедена, че изобщо няма да стана и днес никъде няма да ходя. Какво значат някакви планове? Нищо. И без това не ми пука.
Новогодишни обещания
На края на всяка година и аз като много други хора правя равносметка на постигнатото и обещания за това, което ще се опитам да постигна през следващата година. Но тази година равносметката доведе до малко по-странни изводи от обикновено. Възможно ли е това, в което се опитвам да се превърна, да не e това, което всъщност искам да бъда? Явно е възможно, щом ме е накарало да се замисля. Всяка година сядам с тефтера в ръка и обещавам ли обещавам. Да бъда добра, да бъда по-силна, по-истинска… Май не успях да стана нито едното.
Прочетете остатъка от публикацията »
Зима
Обичам зимата. Всичко е толкова красиво, когато вали сняг! Прелестта на гонещите се снежинки ме изпълва с радост и ми се приисква да се включа в играта им. Харесва ми дори вятърът, който дава всичко от себе си, за да понесе във вихрушката и последните ярки есенни листа. Орехът пред блока е точно като дърветата по детските филмчета – сякаш изведнъж си е погледнал календара, тръснал е клони и е свалил всичките си листа на земята 
.
Още един ден
Губя си времето. Отново. Не знам какво друго да правя. Чистене, упражнения, цупене на огледалото и леки книжки. Пълноценно съществуване, няма две мнения . Още една седмица ще продължавам така, преди да направя първата стъпка по пътя, който избра мен вместо аз да избера него. Дотогава ще изучавам сълзливата история на незаконната дъщеря на знаменит рокпевец, житието на (отваря на произволна страница) Джони Чорапа (WTF?) и залавните места на всички повърхностни мускули. Еха!
4 a.m. forever
Дали само на мен ми се случва цял ден да мисля за песен, която не съм слушала от месеци и да се чудя как действително би звучала в 4 сутринта? Дали е по-различно, когато е дошъл нейният час? Е, не е. Същото си е. Само че в 4 е много по-тихо.
Дните вече съвсем взеха да се размиват и да се сливат с нощите. В крайна сметка всичко е еднакво тъпо независимо от часа. Предимството на нощта е, че никой не следи какво правиш. Стига да не пречиш на другите да сънуват розовите си сънища, разбира се.
Красива София
И днес си направих една разходка из града, която този път достигна така желаните 4 часа. За мое разочарование отново не се уморих. Явно успявам да се изморя само когато не го искам . Този път обаче фотоапаратът беше с мен, за да запази красивите картини завинаги, както ги видях точно в този ден.
