Още един ден
Губя си времето. Отново. Не знам какво друго да правя. Чистене, упражнения, цупене на огледалото и леки книжки. Пълноценно съществуване, няма две мнения 
. Още една седмица ще продължавам така, преди да направя първата стъпка по пътя, който избра мен вместо аз да избера него. Дотогава ще изучавам сълзливата история на незаконната дъщеря на знаменит рокпевец, житието на (отваря на произволна страница) Джони Чорапа (WTF?) и залавните места на всички повърхностни мускули. Еха!
Бърза равносметка
И този месец изтече някак неусетно. Ако хвърля един бърз поглед назад, се чувствам сякаш абсолютно нищо не съм свършила. Или поне почти нищо. Бях добро безполезно идиотче с още по-безполезни постижения:
Постижение първо:
Петдесет! Петдесет! Петдесеееееееееееееееет! Не, не съм осъзнала внезапно, че съм на 50. Просто успях да постигна поставената цел и вече съм горд притежател на желаните 50 кг и нито грам повече. Обзалагам се, че отново всички ме мислят за откачена. Това няма значение .
Постижение второ:
Почнах да уча. Учих половин ден… Но дори и да бях учила през цялото време, това нямаше да помогне особено, защото продължавам да не знам какво искам да уча. Прочетете остатъка от публикацията »
What’s your personal heroin?
Прибрах се в 3 през нощта. Отключих внимателно вратата с тайната надежда да чуя дълбоко и отмерено дишане от тъмната стая, което да ме подкани да се мушна и аз под завивките и да засънувам най-прекрасните сънища. Стаята обаче беше обгърната от пълна тишина. Сякаш никога преди не е била толкова празна. Прииска ми се да завъртя отново ключа зад себе си и да се изгубя в нощта, някъде навън, където няма да чувствам толкова осезаемо самотата. Уви, здравият разум, както винаги надделя и за броени секунди свалих грима от лицето си, нахвърлях дрехите на най-близкия стол и унило се отпуснах в леглото.
