Вина
Боже, как мразя постоянното чувство за вина! Вече не мога да издържам да се замислям на абсолютно всяка крачка дали някой няма да остане разочарован от действията ми. Сякаш на някого особено му пука дали не разочарова мен. Не искам единствената мисъл в главата ми да е, че животът е скапан просто защото не заслужавам да е по-хубав. Искам да бъде по-хубав! И трябва да го направя по-хубав, без да се чувствам виновна, че го искам.
Мразя
Потапям четката дълбоко в черната боя,
за да нарисувам ехидната усмивка на отминалата нощ.
Грозна, разкривена – усмивка на таената омраза.
Събуждам се по тъмно и за кой ли път
омразата изпълва всяка клетка в мен
и вместо да прокарам пръсти през косата си,
за да отместя падналите кичури ,
забивам нокти във плътта,
опитвам да изтръгна мислите.
Една дума – мразя.
Прочетете остатъка от публикацията »
Уроци по оцеляване
Има периоди в живота, когато оцеляването ни се струва като „Мисията невъзможна“, част поредна. С каквото и да се захванем, върви надолу с главата. Повече от всичко ни се иска да избягаме и да се скрием така, че никой да не ни намери. Е, такава опция няма. Значи трябва някаква добра стратегия за оцеляване, която, за съжаление, най-често добива завършен вид на принципа опит – грешка. Ще се опитам да обобщя накратко няколко основни извода, до които са ме довели опитите ми да се справя с онова неизлечимо заболяване, което се предава по полов път и се нарича живот.
Прочетете остатъка от публикацията »
