Още един ден
Губя си времето. Отново. Не знам какво друго да правя. Чистене, упражнения, цупене на огледалото и леки книжки. Пълноценно съществуване, няма две мнения 
. Още една седмица ще продължавам така, преди да направя първата стъпка по пътя, който избра мен вместо аз да избера него. Дотогава ще изучавам сълзливата история на незаконната дъщеря на знаменит рокпевец, житието на (отваря на произволна страница) Джони Чорапа (WTF?) и залавните места на всички повърхностни мускули. Еха!
Портрет в сепия
Не знам какво да кажа. „Разочарование“ е просто дума. „Тъга“ е някакво си чувство от онези, безполезните, които си въобразяваш, че те учат на нещо, а всъщност са пълна глупост и само хабят ценна енергия. Точно като всичко останало.
Хвани ме, ако можеш
Ето ме, стоя на ъгъла и те чакам. Хвани ме, ако можеш!
Аз съм там, където има кой да чуе най-съкровените ми желания.
Там, където времето е спряло.
Там, където „Винаги заедно“ звучи като нещо изпълнимо.
Там, където романтиката и магията съществуват в бляскавите отражения на неповторим кристал.
Прочетете остатъка от публикацията »
