Тhe Lovely Bones
Това прелестно синеоко създание е Сузи Салмън, 14-годишна. Особеното в нея е, че… е убита на 06.12.1973 г. Тя живее между двата свята.
Нeщо мъничко за Кристен в блога на Лори
От няколко месеца съм фенка не само на Лори Холс Андерсън – авторката на „Speak“ и „Wintergirls“, но и на блога й, където тя често публикува информация, полезна всеки, който обича да пише и иска да го прави със замах 
. Естествено, като във всеки друг блог, там е пълно и с истории от ежедневието и забавни коментари.
Скитница
Книгите винаги са ми действали като дрога, но бях убедена, че Стефани Майър няма да ме хване втори път в капана си, след като тотално си загубих ума по „Здрач“. Сбъркала съм . Пристрастих се и към очарователната малка Скитница и съм много благодарна, че ми беше дадена възможността да се потопя в историята й, при това в оригинал (credits to Niki). Стефани трябва да започне да пише още по-дебели книги, защото и тези над 600 страници се изнизаха почти неусетно, оставяйки ме в обичайната абстиненция.
Странна случка с куче през нощта
Благодаря на човека, който ми позволи да прочета тази страхотна книжка. Беше много приятна, макар че свърши прекалено бързо
Днес ще се опитам да съм мъъъъъничко по-концентрирана от вчера и да говоря за самата книга. Концентрирам се! Омммммммммм… 
Зазоряване
Няма да подреждам мислите си пък! Няма да пиша само по една тема! И изобщо не ми пука дали някой разбира какво искам да кажа. Просто трябва да го кажа. Трябва също да спра да си давам обещания, които не мога да изпълня или които изцеждат всичките ми сили, докато ги изпълня
Learning How To Disappear
От съвсем малка винаги съм свързвала зимата с очакване, но не като онова детинско трепетно очакване дебелият старец да се спусне през комина в коледната нощ. Не, беше нещо съвсем различно. Стоях с часове залепена за прозореца, взирайки се в мрака през стъклото, и си повтарях наум като заклинание „Нека завали! Нека завали! Поне няколко снежинки!“ Копнеех леките като въздуха бели кристалчета да затанцуват с вятъра, да обгърнат земята с ледената си прегръдка и да ми дадат покой. Естествено, това се случваше безкрайно рядко. Но никой не избира къде да се роди.
„Speak“ в оригинал
Животът е гаден и не смятам, че някога ще променя мнението си за него, но на моменти покрай цялата помия предлага и нещо приятно. Доста добре ми действа да чуя в телефонната слушалка мек женски глас, който ми съобщава, че едната ми книга е пристигнала. Да, вече е моя. „Speak“ в оригинал.
Затъмнение
Днес излиза официално българският превод на „Затъмнение“ – третата книга от сагата „Здрач“. Купих си я и планът е да съм я прочела до утре, но не това е идеята тук. Става въпрос за едно по-различно затъмнение от типа „Да изчезнеш за 60 дни“ при това по не особено приятен повод.
What’s your personal heroin?
Прибрах се в 3 през нощта. Отключих внимателно вратата с тайната надежда да чуя дълбоко и отмерено дишане от тъмната стая, което да ме подкани да се мушна и аз под завивките и да засънувам най-прекрасните сънища. Стаята обаче беше обгърната от пълна тишина. Сякаш никога преди не е била толкова празна. Прииска ми се да завъртя отново ключа зад себе си и да се изгубя в нощта, някъде навън, където няма да чувствам толкова осезаемо самотата. Уви, здравият разум, както винаги надделя и за броени секунди свалих грима от лицето си, нахвърлях дрехите на най-близкия стол и унило се отпуснах в леглото.
