Красива София
И днес си направих една разходка из града, която този път достигна така желаните 4 часа. За мое разочарование отново не се уморих. Явно успявам да се изморя само когато не го искам 
. Този път обаче фотоапаратът беше с мен, за да запази красивите картини завинаги, както ги видях точно в този ден.
Amerigo Vespucci в обектива
Носим се по вълните ден след ден, търсейки своя бряг. Води ни яркият пламък, горящ в сърцата ни. Сочи ни пътя и ни шепне слова, които усмиряват бурите…
Feelin’ Blue
Някъде по лавиците вкъщи между всичките книги на майка ми все още се крие една стихосбирка на Петя Дубарова – „Най синьото вълшебство“. В синия цвят определено има нещо вълшебно, но не всички имаме нужните думи, за да го опишем. Понякога просто съзерцаваме безмълвно…
Предизборната пародия/кампания на ГЕРБ
Покрай изборите нищо не трябва да ни изненадва. Партиите са готови на всичко, за да спечелят вниманието и симпатиите на избирателите. Е, някои поне го правят позитивно, макар и по доста глупав начин. Ето как:
Малък зоопарк
Отново е неделя и едва ли ще учудя някого, ако кажа, че отново си губя времето Днес обаче го губих на едно малко по-забавно място от обикновено. Само като си помисля от колко години не бях стъпвала в зоопарка! Е, сутринта стъпих и с двата крака 
Ето ги най-интересните попадения, които успях да заснема, преди апаратът да се умори:
Портрет в гълъбово
Скуката отново ме е налегнала. Точно както се случва всеки път, когато имам нещо за вършене и никакво желание да го свърша. Всичко останало е интиресно освен самата работа. Или в случая учене Затова направих няколко „портрета в гълъбово“ с моите най-чести посетители. Онези, крилатите, които искат съвсем малко, за да ти бъдат приятели.
Под лъчите на неделното слънце
Какво можем да направим с един неделен ден, когато се окаже, че в крайна сметка чистенето е за смотаняци, ученето за неудачници, а онова блеене в една точка, характерно за всяко време на годината, точно днес изглежда ужасно глупаво? Много просто. Хващаме си раницата, слагаме си най-безгрижната усмивка и се качваме някъде нависоко, за да послушаме гласа на природата.
Ако бях птица
Искам да съм птица! Да разперя криле и да полетя към безкрая. Да докосна с перце слънцето и да усетя онзи вълшебно чист въздух в света на пълната свобода.
Кучешко царство
Във всеки квартал има определен брой жители на два крака и малко по-трудно определим брой четирикраки жители. Във всеки квартал също така има един индивид с леко разхлопана дъска, който напук на всички останали не бяга от уличните кучета, а върви след тях кога със сандвич в ръка, кога с фотоапарат. Днес този индивид реши, че времето е подходящо за фотосесия на тема „Ние ви обичаме. Обичайте ни и вие.“ на четирикраките модели, изпънали се на слънце, сякаш са на плаж в Кабо. Et voila!
