Зима
Обичам зимата. Всичко е толкова красиво, когато вали сняг! Прелестта на гонещите се снежинки ме изпълва с радост и ми се приисква да се включа в играта им. Харесва ми дори вятърът, който дава всичко от себе си, за да понесе във вихрушката и последните ярки есенни листа. Орехът пред блока е точно като дърветата по детските филмчета – сякаш изведнъж си е погледнал календара, тръснал е клони и е свалил всичките си листа на земята 
.
A Big Fat Lie
Чудя се откъде да започна. Може би оттам, че не пия кафе. Сигурно защото от него получавам сърцебиене и понякога ми прималява, пък и на без друго лошото ми кръвоснабдяване съвсем му се разказва играта. Обаче би било толкова хубаво, ако можех да го пия заради един друг ефект. След чаша ароматна мока имам чувството, че съм на ракетно гориво. Ходенето ми дори повече от обикновено прилича на тичане. Качвам се по стълбите доста по-бързо, отколкото с асансьора. Серия от 50 коремни преси изведнъж започва да изглежда много къса. Нека ги направим 120 за разнообразие. И дори не се задъхвам! Най-странното е, че вълчият ми апетит напълно се изпарява. Сякаш имам безкрайна енергия въпреки дефицита от около 1000 kcal за деня.
Pure Randomness
Човек не трябва да се страхува да изразява чувствата си. Нито мислите, нито желанията и стремежите си. Това е основната цел на този пост. Да започнем с едно неопровержимо твърдение – аз съм луда, което донякъде оправдава всичко, написано по-долу.
4 a.m. forever
Дали само на мен ми се случва цял ден да мисля за песен, която не съм слушала от месеци и да се чудя как действително би звучала в 4 сутринта? Дали е по-различно, когато е дошъл нейният час? Е, не е. Същото си е. Само че в 4 е много по-тихо.
Дните вече съвсем взеха да се размиват и да се сливат с нощите. В крайна сметка всичко е еднакво тъпо независимо от часа. Предимството на нощта е, че никой не следи какво правиш. Стига да не пречиш на другите да сънуват розовите си сънища, разбира се.
Размишленията на Шаро
Шаро е добро куче. Винаги идва, когато му свирнеш, а когато не ти е до него, се свива послушно в ъгъла и те гледа с най-влажния си кучешки поглед в очакване пак да го повикаш. Даже може да ти донесе вестника. На Шаро обаче понякога му писва от скапаното ти покровителствено отношение и ти изяжда пантофите или препикава любимата ти възглавница.
Бау!
88 минути
Вече цели 2 дни съм „на свобода“! Това означава, че вече втори ден меря улиците, за да наваксам изпуснатото, да се отърва от бяса и да изгоря излишната енергия.
14:00 – автобусът ме стовари пред CCS и даде начало на малката ми разходка. Винаги съм вярвала, че София е достатъчно голяма, за да умори стадо подивели говеда, пък защо не и мен, затова просто си избрах посока и потеглих.
Искреност ли? Как не!
Някой казвал ли е, че няма по-ценно качество в човешките отношения от искреността? Ако отговорът е положителен, то най-вероятно този човек е излъгал или има нужда от консултация със специалист в областта на менталните отклонения. Никой не иска да чуе истината, ако от нея ще го заболи. Никой не иска истина, която ще му донесе проблеми. Никой не вярва в истина, която не му изнася…
Word Abuse
Купих си разклонител. Какво начало само! Грабващо. Избих рибата и спечелих читателите си завинаги с най-брилянтната реплика в историята. Е, ако пишех с идеята, че някой после ще чете, сигурно досега щях да съм написала поне нещо смислено и в прав текст. Обаче аз чисто и просто упражнявам насилие върху клавиатурата и тъй като няма кой да ме спре, продължавам.
Аритметика за начинаещи
Уча се да смятам. Изглежда не съм много добра, защото получавам изключително странни резултати. Ето, например, това:
1100 – 1800 = ?
В света на естествените числа това би било невъзможно. В света на реалните числа подобна задача води до силно отрицателен резултат. В реалния живот обаче това не води до нищо. Сигурно аз не разбирам.
Шантав ден
Някои дни могат да бъдат наииииииистина откачени, но в същото време забавни. И от такива има нужда. За трупане на опит 
.
В такива дни човек научава кои са най-добрите места да се пребие в 1 през нощта:
-> прага на асансьора;
——> някоя дупка на пътя;
———–> кабелите в храстите.
Или същото в обратен ред. Това последното може да бъде доста зрелищно. Особено ако обектът отказва да пусне плика Corn Flakes, който мъкне. Какво пък, може и да послужи като въздушна възглавница при сблъсъка със земята .
