Анатомия на един блог
Ако има нещо в WordPress, което искрено да ме забавлява, то това със сигурност е възможността да видя чрез какви търсения в Google хората попадат при мен. Добрият стар чичко Google определено има странно чувство за хумор. Сякаш се е вживял в ролята на леко луд патоанатом, грабнал е скалпела, направил е дисекция на всяка дума и е извадил скрития смисъл между редовете. През последните месеци има най-разнообразни уникални попадения с още по-уникален правопис, който от уважение към хората със слаби нерви ще коригирам 
.
Любопитството убива котката
Oбичам да правя социални експерименти. Често и сама съм си опитно зайче, но тогава не е особено интересно, защото почти винаги мога да предвидя резултатите. Далеч по-интригуващо е да наблюдавам реакциите на околните, които творят всевъзможни глупости, за да извъртят ситуацията, в която се намират, по начин, който им харесва. Оказва се, че хората са много упорити същества, но рядко рационални.
Още един ден
Губя си времето. Отново. Не знам какво друго да правя. Чистене, упражнения, цупене на огледалото и леки книжки. Пълноценно съществуване, няма две мнения . Още една седмица ще продължавам така, преди да направя първата стъпка по пътя, който избра мен вместо аз да избера него. Дотогава ще изучавам сълзливата история на незаконната дъщеря на знаменит рокпевец, житието на (отваря на произволна страница) Джони Чорапа (WTF?) и залавните места на всички повърхностни мускули. Еха!
Предизборната пародия/кампания на ГЕРБ
Покрай изборите нищо не трябва да ни изненадва. Партиите са готови на всичко, за да спечелят вниманието и симпатиите на избирателите. Е, някои поне го правят позитивно, макар и по доста глупав начин. Ето как:
На бойното поле
На западния фронт нищо ново. Виж, на източния фронт е друго. Тук битката е в разгара си. Сякаш се намирам насред бойното поле – наблюдавам свистящите куршуми и чакам следващият да ме покоси. Като това, разбира се, би бил оптимистичният изход от така създалата се ситуация. А песимистичният предстои всеки момент.
Спомен за едно земетресение
По новините казаха, че преди малко в София е имало кратко, но силно земетресение. Щом казват, ще трябва да повярвам. Признавам, че инстинктът ми за самосъхранение е като на средностатистическо камикадзе, но това не означава, че ми липсва сетивност. Винаги съм усещала вибрациите на панелите, когато някой тича по коридора навън. Как сега няма да усетя цяло земетресение, при това „силно“? Възможностите не са много. Първата е, че земетресение не е имало, което е малко вероятно, след като го съобщават по националната телевизия. Втората е, че се намирам извън София, обаче това е още по- малко вероятно или направо невъзможно. А третата… третата е обичайното обяснение на всичко – откачам
Честит празник, неграмотници!
Честит празник, неграмотници! Извинете, сънародници исках да кажа…
За тези, които в неделните утрини не са много в кондиция, ще уточня – днес е денят на славянската писменост и култура. Днес именно трябва най-ясно да демонстрираме любов към знанието и уважение към вековния език. Извинете, този филм не го прожектираме. Отдавна училището се е превърнало в място за надлъгване с учителите и спане по чиновете. Кой ли има време да научи родния си език?
Прочетете остатъка от публикацията »
Тeлефон все ни свързва, телефон ни дели…
Телефонът ми звъни за пореден път и прави всичко възможно да привлече вниманието ми със звук, светлина и движение по масата. Няма пък да вдигна! НЯ-МА! И без друго в 99% от случаите знам точно какво ще чуя, когато отговоря на обаждането. За какво ми е тогава изобщо да отговарям. Мога да направя само две неща – или да се отърва от телефона, или да се преориентирам към ясновидството като своя бъдеща професия. Обаче талант на ясновидка нямам, така че май ще е по-добре да предам дрънчалника за вторични суровини.
Три цвята боклук
Само три цвята – синьо, зелено и жълто, и един милион начина да покажем, че сме далтонисти.
Става въпрос за разделното събиране на отпадъци, в което българинът непрестанно демонстрира известните си в цял свят несекващ ентусиазъм, брилянтен ум и креативност. На път съм да се пръсна от национална гордост.
Прочетете остатъка от публикацията »
Еволюция на студента
Еволюционният процес като една от вероятните причини за развитието на флората и фауната до настоящото им състояние е нещо, което на всеки са му натъпкали в главата в училище. Еволюцията обаче е един наистина необятен процес, обхващащ много повече от написаното в учебника с динозавърчето на корицата.
Студентът като двигател на еволюцията – ето това е ново 20. Но през тези кратки 4 години в университета (а понякога и малко повече в зависимост от ограниченията в природните дадености на студента или кривия характер на професорите) неговата скромна личност допринася за еволюционния процес на човешкия род повече от Homo erectus и Кроманьонеца взети заедно, справяйки се с всички поставени му от естествения отбор изпитания.
