Анатомия на един блог
Ако има нещо в WordPress, което искрено да ме забавлява, то това със сигурност е възможността да видя чрез какви търсения в Google хората попадат при мен. Добрият стар чичко Google определено има странно чувство за хумор. Сякаш се е вживял в ролята на леко луд патоанатом, грабнал е скалпела, направил е дисекция на всяка дума и е извадил скрития смисъл между редовете. През последните месеци има най-разнообразни уникални попадения с още по-уникален правопис, който от уважение към хората със слаби нерви ще коригирам 
.
Пазаруване за празноглавки
Имах си една мечта – дънки, които да ми пасват. След години пазаруване се оказах с няколко чифта дънки с ниска талия, които мога да събуя, без да си правя труда да ги разкопчавам, както и 2-3 други с прекалено много празно пространство на неподходящи места. Може да се каже, че никога не съм имала достатъчно хъс за пазаруване, за да се сдобия с онзи мечтан чифт, който сякаш е направен специално за мен. Обаче най-накрая ми писна и реших, че този път няма да се прибера вкъщи, преди да намеря това, което търся.
Pure Randomness
Човек не трябва да се страхува да изразява чувствата си. Нито мислите, нито желанията и стремежите си. Това е основната цел на този пост. Да започнем с едно неопровержимо твърдение – аз съм луда, което донякъде оправдава всичко, написано по-долу.
88 минути
Вече цели 2 дни съм „на свобода“! Това означава, че вече втори ден меря улиците, за да наваксам изпуснатото, да се отърва от бяса и да изгоря излишната енергия.
14:00 – автобусът ме стовари пред CCS и даде начало на малката ми разходка. Винаги съм вярвала, че София е достатъчно голяма, за да умори стадо подивели говеда, пък защо не и мен, затова просто си избрах посока и потеглих.
Шантав ден
Някои дни могат да бъдат наииииииистина откачени, но в същото време забавни. И от такива има нужда. За трупане на опит 
.
В такива дни човек научава кои са най-добрите места да се пребие в 1 през нощта:
-> прага на асансьора;
——> някоя дупка на пътя;
———–> кабелите в храстите.
Или същото в обратен ред. Това последното може да бъде доста зрелищно. Особено ако обектът отказва да пусне плика Corn Flakes, който мъкне. Какво пък, може и да послужи като въздушна възглавница при сблъсъка със земята .
Хайде, стига толкова!
Стига! Трябва да спра пържената царевица. И безалкохолното трябва да спра. Също и курабийките, семките, сандвичите, солетите, чипса… Изобщо ненужното предъвкване на разни боклуци между основните хранения трябва да се зачеркне от графика. Гррррррр! Предполагам, че някой трябва да ми вземе и кантара, но този факт за момента ще го игнорирам, докато измисля къде да ходя по няколко километра на ден в тази жега, за да сваля излишните килограми максимално бързо. Не ги искам. Точка по въпроса.
Пълнолудие
За какво ми е Photoshop, щом собствената ми липса на талант докарва порядъчно странни кадри, без да се налага да ги пипвам и с пръст? Вече имам гълъб, който прилича на колаж, пластмасов хипопотам и още куп дивотии, които нарочно никога не бих успяла да направя. Защо сега да си нямам лилава луна, която е… Нека просто да кажем, че е много далече от представата ми за луна.
Картичка от ада
Postcard From Hell
Мила мамо, тук е $*%?§#@ хубаво! Май ще поостана.
Хамстер върху пиано
Това е едно от най-откачените клипчета, които някога съм гледала, и ми се прииска пак да си го имам на видно място. По-голям непукист от този дребосък няма. Лежи си блажено върху пианото, навирил цялата си наличност от крака, и нагъва едра хрупкава пуканка. И за какво да му пука? Има кой да дава пуканките, има и кой да го хваща, когато се изтъркули по клавишите. Едва ли ще се научи да свири, но пък и без друго вече е известен.
Искам и аз пуканка!
Открий десетте разлики
„Пирует на парапет“ – два кадъра като две капки вода с изключение на няколко съвсем незначителни разлики, видими само за най-наблюдателното око. Кой е оригиналът и кой – имитацията? Това е загадка, която ще тормози съзнанието ми дни и седмици наред.
