RSS

Когато роденият песимист се умори от собственото си черногледство

13 Jun

Trapped in Time

Не гледай назад. Не търси смисъл там, където никога не го е имало.

Някога се влюбих до полуда. Някога отдавна, в една паралелна реалност разтворих плахо шепи и предложих сърцето си на момчето от своите сънища. То не го разби, но не го и докосна. С мили думи издигна преграда между нас, която и до днес се страхувам да прекрача. Аз бях тази, която хвърли мъничкото объркано сърце на земята и го стъпка. “Глупаво, глупаво сърце! Ти не заслужаваш никой да те обича!”

Май глупавата съм била аз. Въпреки всичките ми усилия да стъпквам всяка емоция, преди да е имала какъвто и да е шанс да ме направи уязвима, захвърленото в прахта сърце се влюби отново, без да иска позволение. Влюби се толкова силно, че преди да осъзная какво се случва, отново го държах в разтворените си длани и правех това, което си бях обещала, че никога повече няма да правя – предлагах любовта си в замяна на миг покой, преди всичко да се срине за пореден път. Затаила дъх в очакване на неизбежното не, дори за миг не се замислих, че единственото не, което ще чуя, е “Не мога да ти кажа не.”

Не гледай назад. Миналото не съдържа готови отговори на всички въпроси. Дори да зададеш един и същи въпрос милион пъти, отговорът може никога да не е същият. Да почукаш на една врата не стига. Опитвай отново и отново, докато получиш отговора, който търсиш.

От не не винаги боли, макар някога да съм си мислела така. “Не се страхувай.” “Не се предавай.” “Не спирай да вярваш в мечтите си.” Странно чувство е любовта, когато е споделена. Незнайно как, всичко изглежда по-добро. Намирам парченца от пъзела, за които никога не съм знаела, че липсват. Харесва ми. Нещата имат смисъл и не се питам на всяка крачка “Защо???” И на хиляди мили разстояние едно сърце, което бие в същия ритъм като моето, успява да ми даде силата да открия красотата в това просто да живееш. Да, все така трудно е, но си струва.

Обичам го. Думите не стигат да опиша колко. Събуждам се и заспивам с мисълта за него и малко по малко се уча да не се страхувам, че някоя сутрин ще се събудя и ще осъзная, че всичко е било само сън. Мечтая си за деня, когато ще събера целия си живот в куфара за последен път и ще отида там, където всяка сутрин ще се будя в прегръдките му и ще се губя в синия му поглед. Някой ден… Засега мога само да се надявам, че успявам да предам успешно поне малка част от цялата лудост вътре в мен.

Никога не казвай никога. Животът винаги намира начин да ти покаже, че грешиш.

Твърдо вярвах, че любовта просто не е за мен. Прекарах цяло десетилитие, срявнявайки любовни истории като от приказка със собствените си патетични опити да се почувствам на място до някого. “Никога.” като че ли беше най-реалистичният отговор на въпроса “Кога най-накрая и аз ще заслужа това?” Сега разбирам какво е да обичаш някого повече от всичко друго и да си готов да правиш жертви за него, без да се чувстваш ни най-малко ограбен, а напротив – щастлив от това, че си дарил щастие. И колкото повече даваш, толкова повече има в сърцето ти. Ако отново кажа никога, то ще е “Нека тази приказка не свършва никога.”

Моята приказка.

About these ads
 
2 Comments

Posted by on 13.06.2013 in Reflections

 

Tags: , , ,

2 responses to “Когато роденият песимист се умори от собственото си черногледство

  1. paper0planes

    20.10.2013 at 22:18

    не знам как може да се отговори освен с усмивка : ) прегръщайте се все така взаимно с Щастието : ))

     
    • Albizia

      22.10.2013 at 16:17

      Хаха. Усмивките са хубаво нещо. Наложи ми се да прочета целия пост, за да си припомня какви съм ги творила. Като че ли еуфорията вече си е отишла и не се хиля като малоумна на всичко, но съм все така влюбена. Харесва ми.

       

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 31 other followers

%d bloggers like this: