Smithereens

Oбичам да правя социални експерименти. Често и сама съм си опитно зайче, но тогава не е особено интересно, защото почти винаги мога да предвидя резултатите. Далеч по-интригуващо е да наблюдавам реакциите на околните, които творят всевъзможни глупости, за да извъртят ситуацията, в която се намират, по начин, който им харесва. Оказва се, че хората са много упорити същества, но рядко рационални.

Любопитството е едно от най-странните човешки качества. И някак безгранично. Като това на съседките, които заприличват на агенти на тайните служби, криейки се по ъглите, за да могат да чуят някоя пикантерия. За тях няма невъзможни неща и никоя тайна не е достатъчно добре пазена, за да не я научат. Ако все пак не успеят да се сдобият с безценната информация, ще си я измислят. Само и само да има за какво да говорят. Справка: според съседските слухове аз съм „тъпа ку*ва“. Поне половината от това твърдение е чиста проба лъжа. Нека всеки реши за себе си коя точно половина е истината.

Съседките далеч не са единствените, чието любопитство преминава границите на онова нещо, което англичаните наричат common sense. В иначе крайно непопулярния ми блог за вчерашния ден втората по популярност публикация беше едничката, до която достъпът е ограничен. И като че ли нормалните опити за влизане не стигат, някой е пробвал и през Google. Два пъти. Само че този някой не е взел предвид факта, че WordPress и Google са си другарчета, пък и има едни мили хорица, които всеки ден четат и препрочитат кодовете и ги ъпгрейдват, за да може потребителите да са максимално защитени от недоброжелатели от всякакви породи. Любопитните котета обаче не са особено съобразителни и ако не успеят да затрият себе си, със сигурност успяват да скапят нечие настроение. И защо? За няколко реда глупави размишления? Дори след като съм признала, че крия тайните си на най-очевидните места, незащитени от никакви пароли… Е, опитах поне веднъж да напиша нещо, без да се чудя кой как ще  чете между редовете и  ще тълкува думите ми. Постигнах обаче и допълнителни резултати, изразяващи се в разширяване на знанията ми за човешките реакции. Една дума – първосигнални. За успокоение – положението често е съвсем същото и с уж именити учени, които са толкова заслепени от мисълта за величието на крайната цел, че търсят най-сложните механизми и пътища за разкриването на големите научни загадки вместо да се огледат и да видят, че отговорите са пред очите им.

Любопитството и разумът рядко вървят ръка за ръка. Даже не знам какво правят в едно и също изречение. Неслучайно е казано, че любопитството убива котката. Или само уважението към котката. Все едно. Странно е точно аз да цитирам библията, но според написаното там Иисус е казал: „Търси и ще намериш, питай и ще ти бъде отговорено, почукай и ще ти бъде отворено.“ Коя съм аз да оспорвам божествените мъдрости? И се съмнявам, че под „търси“ трябва да се разбира „Google“.

Теорията се доказва. Следващия път ще се заема с наблюдение над психологически феномени с не толкова очевидна посока на развитие.

Тази вечер май пак ще се правя на преуморена пенсионерка и още преди десет ще пожелая лека нощ на всички редови читатели и любопитни котараци и ще гушвам възглавницата.