Smithereens

Губя си времето. Отново. Не знам какво друго да правя. Чистене, упражнения, цупене на огледалото и леки книжки. Пълноценно съществуване, няма две мнения . Още една седмица ще продължавам така, преди да направя първата стъпка по пътя, който избра мен вместо аз да избера него. Дотогава ще изучавам сълзливата история на незаконната дъщеря на знаменит рокпевец, житието на (отваря на произволна страница) Джони Чорапа (WTF?) и залавните места на всички повърхностни мускули. Еха!

Знае ли някой, че днес е световният ден за борба със затлъстяването? Бабичките на опашката за измерване на индекса на телесната маса със сигурност знаят. Те винаги знаят всичко, което могат да опитат безплатно. Въпреки това се съмнявам да знаят какво точно е индексът на телесната маса (BMI, между 18.5 и 24.9 при нормалните хора според смятаните за нормални медици). Нищо, тъкмо ще разберат и ще изтичат до аптеката за Стевия, зелен чай и лаксативи. И докато някои се тъпчат с хамбургери по 8000 kcal парчето и картофки, пържени в чиста мас, в заведение със звучното име Heart Attack Grill (справка ТУК), други гладуват до смърт, опитвайки се да станат достатъчно леки, за да не може силата на гравитацията да ги кара да свиват виновно рамене (Does it make any sense? Тук справките са с поверителен характер.). В Heart Attack Grill клиенти с тегло над 160 кг се хранят безплатно (Привилегия е да бъдеш кълбо от лой!). Втората група индивиди заплашва с опит за самоубийство и едномесечен пост, ако някой ги накара да се хранят там. Какво праща хората в двете крайности?

„Разни хора, разни идеали.“ Ще трябва да се съглася. Обикновените хора, собственици на този блог си обещават днес да е нов ден и той наистина е такъв до момента, когато хормоналният дисбаланс с цикличен характер проваля всичко. Бялата риба е по-вкусна от обикновено. Дори шоколадовите бонбони изглеждат привлекателни. И топлото мляко с карамел е направо неустоимо… Новият ден ще почака мъничко. Така и така затлъстяването според разбиращите е на доста единици разстояние .

Глупави мисли. Трябва повече да се съсредоточа върху Нора Робъртс. Още не мога да повярвам, че чета нейна книга. Като изключим типичния за любовните романи маниер на писане, в който разказвачът е едновременно в главите на всички (Не му ли се завива свят?) и наблягане на детайли, различни от тези, които обикновено привличат вниманието ми, май книгата не е толкова лоша. Или пък скуката снижава критериите…

Днешният ден донесе също красива картичка от Тасос и база за размишление над възможностите за професионална реализация на генетиците в България (Има ли такава наистина???). Най-зеленият остров и най-зле платените учени на света. Ама че комбинация! Чистачката в блока сигурно взима повече от научните сътрудници в БАН. А за острова… нямам думи. Поредното място, където ми пожелаха да отида някой ден и където вероятно никога няма да отида.

За да премахна всяко съмнение, че този пост е класическа манджа с грозде, ще кажа, че изобщо не искам да минаваме на зимно часово време. По-лесно ми е да преглътна факта, че се събуждам по тъмно, отколкото това, че ще се стъмва в 4 часа. Нали уж смяната на времето е измислена за спестяване на енергия. В това няма особена логика, ако палим лампите в 4. И като се има предвид, че в известен смисъл лятната ми ваканция още не е приключила, вътрешният ми часовник има пълното право съвсем да се разстрои и да ме остави в хаоса.

А днес някой друг вижда в мислите си пъстри пеперуди. И този път не съм аз…