Zaho – Je Te Promets
R&B изпълнителката Zaho (Zehira Darabid) е родом от Алжир, но живее в Монреал. Свири на китара от 7-годишна, но започва да се занимава професионално с музика, след като се премества със семейството си в Канада, когато е на 10. Работи и с много френски изпълнители. Има доста приятен стил и много нежен глас, който ме привлече. Песен на деня е „Je Te Promets“ (вече трети ден, ако трябва да бъда точна).
Най-накрая се уморих мъничко. Сега мога само да седя и да слушам. А има толкова много неща, които ми се иска да можех да направя…
T’aimerai que je te dise, que je t’aimerai toute ma vie
t’aimerai que je te promets, toute mes nuits jusqu’à l’infinie
t’aimerai que je te suive, a jamais sans faire de bruit
et que je comprenne tous ceux si sans que tu le dise
A Big Fat Lie
Чудя се откъде да започна. Може би оттам, че не пия кафе. Сигурно защото от него получавам сърцебиене и понякога ми прималява, пък и на без друго лошото ми кръвоснабдяване съвсем му се разказва играта. Обаче би било толкова хубаво, ако можех да го пия заради един друг ефект. След чаша ароматна мока имам чувството, че съм на ракетно гориво. Ходенето ми дори повече от обикновено прилича на тичане. Качвам се по стълбите доста по-бързо, отколкото с асансьора. Серия от 50 коремни преси изведнъж започва да изглежда много къса. Нека ги направим 120 за разнообразие. И дори не се задъхвам! Най-странното е, че вълчият ми апетит напълно се изпарява. Сякаш имам безкрайна енергия въпреки дефицита от около 1000 kcal за деня.
Jason Walker – Down
Eдна спокойна песен за днешния мрачен и спокоен ден. Обичам звука на пианото в празната стая. Обичам начина, по който се слива с нежните тонове на акустичната китара. Обичам да седя свита в ъгъла и да си мисля за хубави неща, докато кадифената топлота на непознатия глас изпълва въздуха. Обичам да се взирам през надвисналите жълти сенки, които хвърлят дърветата отвън. Красиво е…
I don’t know where I’m at
I’m standing at the back
And I’m tired of waiting
Waiting here in line,
Hoping that I’ll find what I’ve been chasing.
Отново сиво
Удивително е колко лесно ентусиазмът се превръща в пълна апатия. Чак умът ми не го побира. Само преди няколко часа всичко изглеждаше чудесно, а сега отново ме е завладяло познатото усещане, че нищо няма смисъл.
Още един ден
Губя си времето. Отново. Не знам какво друго да правя. Чистене, упражнения, цупене на огледалото и леки книжки. Пълноценно съществуване, няма две мнения 
. Още една седмица ще продължавам така, преди да направя първата стъпка по пътя, който избра мен вместо аз да избера него. Дотогава ще изучавам сълзливата история на незаконната дъщеря на знаменит рокпевец, житието на (отваря на произволна страница) Джони Чорапа (WTF?) и залавните места на всички повърхностни мускули. Еха!
Lambretta – Anything
Още преди няколко седмици имах силно желание да пусна тази песен на шведската банда Lambretta, но си обещах, че ще го направя само ако не се проваля в нещо. Е, провалих се и песента си остана в архива. Шанс. Сега обаче имам нужда от малко мотивация и вдъхновение и не се сещам за песен, която отговаря на условията по-добре от „Anything“. Време за нахъсване!
Shut your mouth
Kick her down
You’re looking too pretty
Wipe it off
Don’t make a sound
‘Cause enemies they don’t pitty
Pure Randomness
Човек не трябва да се страхува да изразява чувствата си. Нито мислите, нито желанията и стремежите си. Това е основната цел на този пост. Да започнем с едно неопровержимо твърдение – аз съм луда, което донякъде оправдава всичко, написано по-долу.
Скитница
Книгите винаги са ми действали като дрога, но бях убедена, че Стефани Майър няма да ме хване втори път в капана си, след като тотално си загубих ума по „Здрач“. Сбъркала съм . Пристрастих се и към очарователната малка Скитница и съм много благодарна, че ми беше дадена възможността да се потопя в историята й, при това в оригинал (credits to Niki). Стефани трябва да започне да пише още по-дебели книги, защото и тези над 600 страници се изнизаха почти неусетно, оставяйки ме в обичайната абстиненция.
Kamelot – On The Coldest Winter Night
Не бих казала, че съм някаква особено голяма фенка на Камелот. Нищичко не знам за тях, а и не съм се интересувала. Знам само, че разполагам с един техен албум и баладите в него ми действат странно. Имам предвид, че ставам още по-отнесена и съвсем изключвам . Когато слушам „On The Coldest Winter Night“, имам чувството, че съм заспала и през цялото време сънувам нещата, които се случват около мен. Ще посънувам само още малко…
I am breathless
Need I say
How could you find me here
You, of all have crossed my way
Unexpectedly…from where
I feel like I am dreaming
Hold me close
Tomorrow may be gone
Поглед отдолу
Здравей отново, въображаеми приятелю!
Това трябваше да бъде нещо съвсем различно, но най-характерната черта на моите планове е, че винаги се провалят. Защо днес да правим изключения?
