Бърза равносметка
И този месец изтече някак неусетно. Ако хвърля един бърз поглед назад, се чувствам сякаш абсолютно нищо не съм свършила. Или поне почти нищо. Бях добро безполезно идиотче с още по-безполезни постижения:
Постижение първо:
Петдесет! Петдесет! Петдесеееееееееееееееет! Не, не съм осъзнала внезапно, че съм на 50. Просто успях да постигна поставената цел и вече съм горд притежател на желаните 50 кг и нито грам повече. Обзалагам се, че отново всички ме мислят за откачена. Това няма значение 
.
Постижение второ:
Почнах да уча. Учих половин ден… Но дори и да бях учила през цялото време, това нямаше да помогне особено, защото продължавам да не знам какво искам да уча. Прочетете остатъка от публикацията »
Малко вампирско нашествие :)
Summit явно са обявили негласно вчерашния ден за ден на Волтури, защото са пуснали снимки на цялата фамилия Волтури. Някои образи се припокриват добре с представите, които съм си изградила при прочита на книгите, а други не чак толкова, но предстои да видим как се справят в действие. Режисьорът си има своя идея за това.
“This may hurt just a little.” , както казва Джейн. Една много сполучлива Джейн Дакота Фанинг очевидно ще успее да опровергае очакванията за пълен провал, които се изсипаха върху нея веднага след избирането й за ролята на миловидната вампирка, която много обича да причинява болка на нищо неподозиращите си жертви. Вече изглежда достатъчно зловещо .
Fear
What is it? It’s not agoraphobia. I like wide open spaces. It’s all those people I’m scared of. Their eyes, their words, sometimes even simple gestures telling me I don’t belong there scare me to death. I don’t know why or how or when it started. My mind just works that way. The wrong way.
I met a memory from the past. Deep blue eyes in front of mine which made me sad. Reminded me of hope. How could I be so stupid to ever imagine a world where my yearnings mattered at all? This place exists in my head only. Or should I say „existed“?
Whatever…
Misfit
Погледнах в огледалото. Нея я нямаше. Беше си тръгнала. Но как? Защо?
Беше разбрала истината. Вече нямаше полза да ме гледа през стъклото и да изпълва ума ми с крясъци при всяка моя стъпка встрани от предначертания път. Какъв беше смисълът, щом не другите бяха врагът, а аз? От себе си трябваше да се пазя, не от тях. А как би могла тя да ме избави от мен самата, ако това означава да се изправи срещу дебела бетонна стена от градени цял живот убеждения? Убеждения, които никога преди не са били поставяни под въпрос. Не, не би могла. И аз нямах право да я моля за това.
Тръгна си.
Излезе пълната версия на втория трейлър на „Новолуние“
Тоооооопли, прееееееееесни… Още кадри от „Новолуние“! 
Появи се и пълната версия на втория трейлър. Приятно гледане на клипчето и на всичките скрийншотове, защото просто не можах да реша кой харесвам най много и ще ги пусна всичките!
Superchick – Beauty From Pain
Superchick са американска алтърнатив банда, която от създаването си през 1999-а година насам издава 5 албума, има няколко номер 1 сингъла и номинация за Грами. Те знаят на какво са способни и никога не се отказват от стремежа си да го покажат на света. Посланието на музиката им е винаги да се борим въпреки всички трудности, защото Айнщайн не се е отказал, когато са му казали, че не е нищо особено, нито пък Бетовен се е предал, когато учителят му го нарекъл „безнадежден“. Superchick имат както много енергични парчета, така и затрогващи балади. За днес се чудех между няколко песни, но ще ги оставя за друг път и ще извадя на преден план „Beauty From Pain“, защото я изслушах поне десeт пъти един след друг.
The lights go out all around me
One last candle to keep out the night
And then the darkness surrounds me
I know I’m alive
But I feel like I’ve died
Amerigo Vespucci в обектива
Носим се по вълните ден след ден, търсейки своя бряг. Води ни яркият пламък, горящ в сърцата ни. Сочи ни пътя и ни шепне слова, които усмиряват бурите…
Нов тийзър на „Новолуние“
Току що излезе още един официален тийзър на „Новолуние“. Само 14 секунди е, но бутонът Replay може да го направи безкраен 
Или да продължи поне до петък, когато ще се появи напълно нов трейлър на филма, който ще се върти по кината. Press play!
Прочетете остатъка от публикацията »
Питър Фачинели отрича слуховете за скандални голи сцени с Волтури
В цялата мания по „Здрач“ малко актьори са толкова обичани, колкото е Питър Фачинели, и то оправдано. Независимо дали играе в звездни бейзболни мачове, приема обаждания от съпругата си по телевизията или кара зрял мъж да танцува по бикини за забавление, актьорът ветеран е толкова отдаден на феновете си, колкото доктор Карлайл Кълън на своите пациенти.
Преди седмица на TwiCon Питър разказва в интервю за MTV за скандала с голите сцени на Волтури, „Новолуние“ и защо иска да се облече като гигантски банан.
3 Doors Down – When I’m Gone
Майка ми обича да рови по каналите, а когато платените канали зачезнат нанякъде, ровенето става още по-забавно сред огромното количество канали, които ловим свободно. Трябва да й призная таланта, защото е намерила един страхотен украински канал за алтернативна музика, от който сега трудно успява да ме отлепи. Та двете си гледахме този канал онзи ден, докато обядвахме и имах възможността да си припомня колко всъщност харесвам 3 Doors Down. Много врати бяха отворени и затворени, откакто чух за първи път „Here Without You“, но една вратичка към сърцето ми винаги ще е отворена за тях.
There’s another world inside of me
That you may never see
There’re secrets in this life
That I can’t hide
Somewhere in this darkness
There’s a light that I can’t find
Maybe it’s too far away…
Or maybe I’m just blind…
