Smithereens

We Are The Fallen е новата стара група на Бен Мууди.  Освен Бен от стария състав на Evanescence тук участват Rocky Gray и John LeCompt. Нови членове са басистът Marty O’Brien и  ирландката Carly Smithson (вокал), която е участвала в седмия сезон на American Idol. We Are The Fallen разделиха феновете на Еванесънс на два лагера. Третия лагер – феновете на American idol, изобщо не ги включвам в сметките, защото те са слаба ракия, но част от онази маса фенове, които 6 и повече години са боготворили Еванесънс, в момента са на път да се избият.

Мисля, че в момента има сериозен риск да изхвърча от любимия си форум заради изказване на лично мнение. Все едно. Никога не съм се притеснявала да кажа какво мисля. В случая се оказва, че много от феновете все още фанатично подкрепят Ейми Лий и заклеймяват групата на Бен, без да са й дали никакъв шанс. Вярно, може да има някаква алюзия към името на дебютния албум на Еванесънс „Fallen“, към имената на някои от старите песни и някои случки от миналото, но нима в песните на Ейми от ерата „The Open Door“ нямаше такова нещо? В музикалния бизнес и в шоубизнеса като цяло всичко е лично. Признак на голяма ограниченост е да кажем, че само едната страна води битка чрез творчеството си. Всички го правят. Нека не си затваряме очите и бъдем честни най-малко със себе си. Освен това Карли моментално беше нападната на всички фронтове – била грозна, безлична, не можела да пее. Честно казано, днес я видях и чух за първи път, но не останах с такова впечатление. Може би не ме грабна, както го направи някога Ейми, но момичето има талант и това не може да се отрече. Сигурно изпълненията й на живо не са перфектни, но ако трябва да сравнявам с Ейми Лий, бех казала, че Карли печели тази битка. Самата Ейми никога не е била пример за страхотно представяне на сцена. Уважавам я много като творец и изпълнител, но някой трябва да й каже да спре да търчи по сцената, защото започва да губи тоновете, а към края на концертите виенето й напомня на развален касетофон. Що се отнася до красотата – тя е относително понятие. Един харесва брюнетки, друг – блондинки; един смята за хубави слабичките девойки, а друг си пада по по-закръглените. Няма универсално определение за красота. А и как можем да кажем, без да е лъжа, че Карли е по-грозна (пука ли ми изобщо, щом не я гледам, а я слушам?), след като през последните няколко години Ейми – едно от най-прекрасните създания на рок сцената, наддаде доста повече килца от това, което аз смятам за нормално, резна си черната грива (нейно право, макар че страшно й отиваше) и заприлича на лелка?

Всъщност не ми пука особено кой е по-добър. Никак даже. Това убива удоволствието от музиката. Според мен всеки е уникален и има право да изразява себе си чрез творчеството си, както намери за добре. Кои сме ние да съдим? За всеки влак си има пътници. Аз понякога се качвам и на двата. Те просто са различни и водят на две различни места, които могат да са по свой начин хубави.

Ето го първият сингъл на We Are The Fallen – „Bury Me Alive“. Мисля, че добре са се справили.

There’s no use in crying,
all my tears won’t drown my pain
Streaming from your sorrow,
I can’t grieve you again

I watched you let yourself die
And now it’s too late to save you this time

You bury me alive,
and everybody’s gotta breath somehow
Don’t leave me, die
Too consumed by your own emptiness and lies

All I did was love you,
now I hate the nightmare you’ve become.
I can’t let you fool me,
I won’t need you again

I watched you let yourself die
And now it’s too late to save you this time

You bury me alive,
and everybody’s gotta breath somehow
Don’t leave me, die
Too consumed by your own emptiness and lies
You bury me alive,
and everybody’s gotta breath somehow
Don’t leave me, die
Too consumed by your own emptiness and lies

I can’t feel this love we used to hold
All I see is black and cold
as I try to pull you down to the ground, the ground

Everybody’s gotta breath somehow
Don’t leave me, die
You’re too consumed by all your emptiness

You bury me alive,
and everybody’s gotta breath somehow
Don’t leave me, die
Too consumed by your own emptiness and lies

You bury me alive,
and everybody’s gotta breath somehow
Don’t leave me, die
Too consumed by your own emptiness and lies