Smithereens

Лягам и стискам силно очи. Надявам се да заспя бързо и да се събудя чак на сутринта, за да мога да задраскам още няколко часа от поредния невероятно скапан период. Не спя дълбоко. Нощните звуци отекват в главата ми. Мислите продължават да препускат бясно, оплитайки се в кълбо от объркани сънища. Изсъхнало дърво насред пустинята. Чернобели образи на безименни армии. Щипка омраза, малко напалм, пирони на вкус и смърт – колкото поеме. Ама че сън! Подсъзнание, какво да го правиш – няма копчета за настройка. А не би било лошо, ако имаше…

Сутрешнен джогинг – бягство от проблемите. Винаги бягам, като че ли някой ме гони. Но дали успявам да избягам?

Едри капки вода се удрят в гладката повърхност и се промъкват ловко през тесните пролуки на малката кръгла решетка на пода на банята. Те намират изхода, а аз – не. Каква е тайната?

Сутрешното гадене – привилегия на богоизбраните. Колкото повече се изнервям, толкова по-развлечено във времето става понятието „сутрешно“. Взе да ми писва.

Още няколко хапки сивота. Още глътка напразно очакване. Само още малко! И после всичко ще започне отначало. Особена форма оптимизъм…

Хартиени чувства отново политат смачкани към кошчето с отпадъци. Кого го е грижа за чувствата? Важно е да се постъпва правилно. No matter what.

Искам всичко да е поне малко по-хубаво.

„Cause I don’t want to be lonely, I don’t want to be scared“