Странна случка с куче през нощта
Благодаря на човека, който ми позволи да прочета тази страхотна книжка. Беше много приятна, макар че свърши прекалено бързо 
Днес ще се опитам да съм мъъъъъничко по-концентрирана от вчера и да говоря за самата книга. Концентрирам се! Омммммммммм… 
Зазоряване
Няма да подреждам мислите си пък! Няма да пиша само по една тема! И изобщо не ми пука дали някой разбира какво искам да кажа. Просто трябва да го кажа. Трябва също да спра да си давам обещания, които не мога да изпълня или които изцеждат всичките ми сили, докато ги изпълня
Sarah McLachlan – Fear
Малка съм. Слаба съм. Страх ме е. Думите са излишни.
Morning smiles
Like the face of a newborn child
Innocent unknowing
Winters end
Promises of a long lost friend
Speaks to me of comfort
Прочетете остатъка от публикацията »
Още кадри от „Новолуние“ на Comic Con
Нямах намерение да пускам това (още повече, че материалите са с доста лошо качество), но страшно се въодушевих. На Comic Con бяха показани още откъси от „Новолуние“, които пак насочиха мислите ми към премиерата през ноември . Е, вече имам визуална представа за изцепките на Бела с мотора, както и за лудницата във Волтера и мога да кажа, че нямам търпение да видя целия филм. Enjoy!
Marie Digby – Feel
Marie Digby е живото доказателство, че YouTube създава звезди. Сигурно почти никой нямаше да е чувал за нея, ако не се беше намерило кой да я посъветва да пуска свои клипчета с кавъри на известни песни в YouTube. А момичето има глас. Вече и албум. Сега милиони го знаят
Marie Digby е странна. Има нещо сбъркано в нея. В добрия смисъл на думата (ако можете да си представите, че точно тази дума има добър смисъл ) Тя е едно пораснало дете на 26 – едновременно устремена към целта си и неумело прикриваща детинските си страхове. Поне знае как да сбъдне мечтите си.
Feelin’ Blue
Някъде по лавиците вкъщи между всичките книги на майка ми все още се крие една стихосбирка на Петя Дубарова – „Най синьото вълшебство“. В синия цвят определено има нещо вълшебно, но не всички имаме нужните думи, за да го опишем. Понякога просто съзерцаваме безмълвно…
Evanescence – Lithium
Слънцето грее ярко над всички. Целият град кипи от енергия. И какво от това?
Ден 57. Какво следва след „толкова ми писна, че вече ми се повръща само при вида на тетрадка“?
Hey, hun, в петък май пак ще си правим party for two, както само ние го умеем… Само че този път поради липса на време няма да висим в археологическия и поради сезона няма да има компот (чак ми се прииска да го тагна). Но пък целият сладолед ще е за нас и ще си направим по една огромна мелба с праскови и пълнозърнести курабийки! Тhanks for being my lithium! Thanks for hiding the emptiness. (hug)
Lithium, don’t want to lock me up inside.
Lithium, don’t want to forget how it feels without…
Lithium, I want to stay in love with my sorrow.
Oh, but God, I want to let it go.
Прочетете остатъка от публикацията »
96
Damn it! Мислех, че вече не ги правят такива. Сънищата, де. Сякаш с годините напълно бях свикнала с моите. Бях успяла да си внуша, че още по-силното от обикновено чувство на обърканост и безнадеждност, с което се будех, не е нищо повече от… знам ли, спокойствие. Така ми беше удобно. Това обаче минава дори моите разтеглени до неузнаваемост граници за нормално.
Learning How To Disappear
От съвсем малка винаги съм свързвала зимата с очакване, но не като онова детинско трепетно очакване дебелият старец да се спусне през комина в коледната нощ. Не, беше нещо съвсем различно. Стоях с часове залепена за прозореца, взирайки се в мрака през стъклото, и си повтарях наум като заклинание „Нека завали! Нека завали! Поне няколко снежинки!“ Копнеех леките като въздуха бели кристалчета да затанцуват с вятъра, да обгърнат земята с ледената си прегръдка и да ми дадат покой. Естествено, това се случваше безкрайно рядко. Но никой не избира къде да се роди.
Three Days Grace – Pain
Обичам тази песен, но изобщо не смятам да я коментирам. Само ще прибавя още една чертичка…
Pain, without love
Pain, I can’t get enough
Pain, I like it rough
‘Cause I’d rather feel pain than nothing at all
