Smithereens

Искам да бъда онази, която си мислиш, че съм. Искам да ме видиш. Но не само бегло да ме разгледаш, след което да ме превърнеш в героиня от глупава проза. Искам да ме видиш като твоя аморална рушителка. Не задържай погледа си върху мен само заради идеята. Аз не впивам зъби в душата ти само заради идеята. Погледни ме злобно! Не се обръщай.

Искам да ме видиш. Не се радвам на вниманието, което си мислиш, че ми даваш, но всичко е по-добро от безкрайните разговори със себе си. Затова ще продължавам да поддържам заблудата. Някои от постиженията, които ми приписваш, са далеч над възможностите ми. Но какво от това? Ти си напълно сляп, а аз… Аз крада чуждите животи, за да вярваш, че имам свой, измислям нови религии, притъпявам реакциите си, за да ги вкарам в рамките, които си поставил. Да се чуди човек как те въртя на пръста си, като всъщност съм малоумна, а ти си не кой да е -  ти си моят създател…

Хайде, погледни ме! Искам да ме видиш. Аз съм празноглавата кукла, в която си ме превърнал. Поглед без израз. Само обвивка. Но обвивката е изпълнена с ярост. Задушавам се зад стената от сложни мисли – чугунени тухли, с които така щедро ме снабдяваш.  Убиваш ме, чу ли?! Крепостните ровове, които те отдалечават от истината, не я правят моя истина. Неспиращи мисли – скалпели с леден блясък, кълцащи още живите чувства. Това съм аз. Аз държа ръката ти, докато режеш на парченца душата ми. Аз съм твоята илюзия, която обича да седи на перваза на прозореца и мечтае да се надруса така, че да забрави дори името си. Ти обаче виждаш само огромен запас от фалшиви усмивки и това ти стига. Защо не може да бъде достатъчно и за мен?

Искам да бъда онази, която си мислиш, че съм. Погледни ме! Не се обръщай! Часовете безутешен плач си струват за един твой поглед. Ще бъда куха и ще се преструвам, че не знам за какво става въпрос, щом така ще те накарам да ми дадеш вниманието, за което копнея. Ще си играя с теб, сякаш ми харесва да те унижавам. Нали ти пак ще си в краката ми. Тогава няма да имам нужда от компенсации. Ти си всичко, което искам. И няма повече да ме интересува дали ще ме сгазят, докато пресичам на зелено, а още по-малко ще ме вълнува пререждане на каса. След „шопинг“ вече няма да слагам  “терапия“, защото няма да имам мечти, от стъпкването на които да се лекувам. Тогава ще имам всичко.

Искам да бъда тази илюзия! Или може би не. Аз вече съм.  Като глина в ръцете ти. Изкуствена скулптура, излязла изпод твоите пръсти. Негатив на грозна, разкъсана душа. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Най-малко когато всичко изглежда очевидно…

Не се обръщай. Искам да ме видиш.

06.07.2006 – от мен/ 18.07.2008 – от С.И. / 17.06.2009 – прииска ми се да ги слея и, майчице, какво се получи!
Хей, С., липсва ми трактовката, която правеше на всичките ми писания!