Smithereens

Някога отдавна, през далечната 1997-а година, след около двугодишна борба аз се признах за победена от музикалния вирус. Тези тримата бяха виновни за това, че се превърнах в най-големия меломан, когото познавам. Всъщност не съжалявам. 5 години бях луда фенка на тримата братя от Оклахома, а покрай тях изградих и цялото си знание за музиката изобщо. Днес още си спомням с умиление какво шантаво хлапе бях и как се залепях като хипнотизирана за телевизора или радиото всеки път, когато чуех първите акорди от някоя песен на Хенсън. Поздрав за мен и за всички някогашни (и все още тайничко) фенове на групата с „Weird“.

Isn’t it weird.
Isn’t it strange.
Even though we’re just two strangers on this runaway train
We’re both trying to find a place in the sun
We’ve lived in the shadows, but doesn’t everyone
Isn’t it strange how we all feel a little bit weird sometimes

Weird. Oh ho.

Isn’t it hard.
Standing in the rain.
You’re on the verge of going crazy and your heart’s in pain
No one can hear but you’re screaming so loud
You feel like you’re all alone in a faceless crowd
Isn’t it strange how we all get a little bit weird sometimes.

Sitting on the side.
Waiting for a sign.
Hoping that my luck will change.
Reaching for a hand that can understand, someone who feels the same.
When you live in a cookie cutter world being different is a sin.
So you don’t stand out.
But you don’t fit in.

Weird.

Whoa oh.
Sitting on the side.
Waiting for a sign.
Hoping that my luck will change.
Oh ho.
Reaching for a hand that can understand, someone who feels the same.
When you live in a cookie cutter world if you’re different you can’t win.
So you don’t stand out and you don’t fit in.
Oh, isn’t it strange how we all feel a little bit weird
Strange, how we all get a little bit.
Strange, how we all feel a little bit weird sometimes.
Oh, just a little bit weird sometimes.