Hana Pestle: „Need“ с официално видео
Най-накрая се появи и клипът към „Need“. Видеото е много приятно – спокойно, изчистено и стилно, напълно отговарящо на настроението, създавано от песента.
Hana Pestle – These Two Hands
Вече взеха да ми се изчерпват коментарите по песните, които пускам. Знам ли и аз какво да им коментирам? Ето, това е поредната песен, която съм си заковала с гвоздейче в съзнанието и си тананикам наум непрестанно. Хана си е Хана – нежен глас, прочувствена лирика и елемент Evanescence:)
I have only this breath
to keep this moment
at the dawn of today
Mental Health Day
I’ve been thinking in English the whole day. My mind’s a complete mess and I guees narrower vocabulary range makes it easier to shape my feelings into words.
Well, I fugured out how I feel. I feel like a piece of shit – exactly that crappy and even more miserable. Hell of a great thought to have on mind when I’m supposed to be happy! It’s as if I’ve forgotten what „happy“ really means. And I don’t even want to act happy.
„Speak“ в оригинал
Животът е гаден и не смятам, че някога ще променя мнението си за него, но на моменти покрай цялата помия предлага и нещо приятно. Доста добре ми действа да чуя в телефонната слушалка мек женски глас, който ми съобщава, че едната ми книга е пристигнала. Да, вече е моя. „Speak“ в оригинал.
Ich und Ich – Du erinnerst mich an Liebe
Любовта по принцип не ме вълнува особено, а сега още по-малко. Но тази песничка я чувствам близка от първо слушане, сякаш откривам собствен смисъл в нея. Пък и винаги ми напомня за моето малко сладко кученце, което си умирам да прегърна и да помачкам. За теб, мъниче! 
Wenn meine Seele grau ist, nichts macht mehr Sinn
Ich bin ganz oben und ich weiss nicht mehr wohin ich gehen soll
Wo viele Schatten sind, da ist auch Licht
Ich laufe zu Dir, ich vergess’ Dich nicht
Du kennst mich und mein wahres Gesicht
Прочетете остатъка от публикацията »
Искам да ме видиш…
Искам да бъда онази, която си мислиш, че съм. Искам да ме видиш. Но не само бегло да ме разгледаш, след което да ме превърнеш в героиня от глупава проза. Искам да ме видиш като твоя аморална рушителка. Не задържай погледа си върху мен само заради идеята. Аз не впивам зъби в душата ти само заради идеята. Погледни ме злобно! Не се обръщай.
Hanson – Weird
Някога отдавна, през далечната 1997-а година, след около двугодишна борба аз се признах за победена от музикалния вирус. Тези тримата бяха виновни за това, че се превърнах в най-големия меломан, когото познавам. Всъщност не съжалявам. 5 години бях луда фенка на тримата братя от Оклахома, а покрай тях изградих и цялото си знание за музиката изобщо. Днес още си спомням с умиление какво шантаво хлапе бях и как се залепях като хипнотизирана за телевизора или радиото всеки път, когато чуех първите акорди от някоя песен на Хенсън. Поздрав за мен и за всички някогашни (и все още тайничко) фенове на групата с „Weird“.
Isn’t it weird.
Isn’t it strange.
Even though we’re just two strangers on this runaway train
We’re both trying to find a place in the sun
We’ve lived in the shadows, but doesn’t everyone
Isn’t it strange how we all feel a little bit weird sometimes
Хамстер върху пиано
Това е едно от най-откачените клипчета, които някога съм гледала, и ми се прииска пак да си го имам на видно място. По-голям непукист от този дребосък няма. Лежи си блажено върху пианото, навирил цялата си наличност от крака, и нагъва едра хрупкава пуканка. И за какво да му пука? Има кой да дава пуканките, има и кой да го хваща, когато се изтъркули по клавишите. Едва ли ще се научи да свири, но пък и без друго вече е известен.
Искам и аз пуканка! 
Открий десетте разлики
„Пирует на парапет“ – два кадъра като две капки вода с изключение на няколко съвсем незначителни разлики, видими само за най-наблюдателното око. Кой е оригиналът и кой – имитацията? Това е загадка, която ще тормози съзнанието ми дни и седмици наред.
Life? Can I press Cancel?
Оказва се, че когато облека рокля, хората внезапно осъзнават, че съществувам.Това обаче не променя нищо. Само ми напомня колко са повърхностни всички. И все така кухи отвътре.
