Далече
Чадърът ми се приземи с трясък на дъното на една кофа за боклук.
Дрехите ми са мокри. Косата ми изглежда нелепо.
Последните капчици воля се сливат с дъжда и се стичат надолу,
търсейки пукнатина в асфалта, в която да изчезнат.
Далече.
Ще ми се да имах повече воля. Сигурно щях да свърша един куп
глупости, за които никога не ми е стискало.
И нямаше да ми пука, че изглеждам като пълна идиотка.
Кой знае къде щях да бъда сега.
Далече.
Продължава да вали все така силно. Не, не навън.
Вали непрестанно вече толкова време и сякаш никога няма да спре.
Глух вик раздира тишината. Думите отекват в главата ми.
Всичко, за което някога съм мечтала, е там.
Далече.

dennis каза,
29.05.2009 at 22:17
това…превод на песен ли е?!
Albizia каза,
30.05.2009 at 10:11
Не. Това е симетрично оформена скучна проза. И заместител на залепено на хладилника жълто листче с надпис „Купи си нов чадър“…
Петко каза,
30.05.2009 at 23:22
Ми ти си си ти
Albizia каза,
31.05.2009 at 18:16
Ако спра да бъда „аз“, ще взема да се притесня…
Liz Bathory каза,
31.05.2009 at 17:12
Скучна проза, значи. А защо ли тези делнични думи и скучни симетрично оформени изречения звучат толкова поетично?
Albizia каза,
31.05.2009 at 18:49
Нямам представа