Спомен за едно земетресение
По новините казаха, че преди малко в София е имало кратко, но силно земетресение. Щом казват, ще трябва да повярвам. Признавам, че инстинктът ми за самосъхранение е като на средностатистическо камикадзе, но това не означава, че ми липсва сетивност. Винаги съм усещала вибрациите на панелите, когато някой тича по коридора навън. Как сега няма да усетя цяло земетресение, при това „силно“? Възможностите не са много. Първата е, че земетресение не е имало, което е малко вероятно, след като го съобщават по националната телевизия. Втората е, че се намирам извън София, обаче това е още по- малко вероятно или направо невъзможно. А третата… третата е обичайното обяснение на всичко – откачам
Честит празник, неграмотници!
Честит празник, неграмотници! Извинете, сънародници исках да кажа…
За тези, които в неделните утрини не са много в кондиция, ще уточня – днес е денят на славянската писменост и култура. Днес именно трябва най-ясно да демонстрираме любов към знанието и уважение към вековния език. Извинете, този филм не го прожектираме. Отдавна училището се е превърнало в място за надлъгване с учителите и спане по чиновете. Кой ли има време да научи родния си език?
Прочетете остатъка от публикацията »