Дъга е в сърцето ми спряла -
дъга от очите ти сини.
Откривам чрез тебе безкрая,
от вятъра смелост събирам.

По здрач ще застана на кея,
ще гмурна мечти във морето.
Вълните на сън ще се смеят,
когато прегръщам те с трепет.

Разнежена, топла , красива -
кръвта ми – от мед и папая,
с бедрата на дива бразилка
по- гъвкава от кипарис…

Дъга е в сърцето ми спряла -
в очите ми пламъче лудо…
Как искам да дойдеш наяве,
до утрото с мен да танцуваш.