Ако животът беше филм
Понякога се замислям, ако животът беше филм, в кой ли филм бих живяла. Някой филм, в който откривам част от себе си – мислите, чувствата, стремежите си. История, в която мога да се загубя. История, в която бих останала завинаги дори и да не е изпълнена с цветя, фойерверки и вечно щастие. Моята си история.
Киноманка съм от малка. Неусетно преминах от приказките към филмите и до днес е останало така. Но вместо да мечтая да съм като Пепеляшка, аз мечтаех да открия смисъла на живота. Още не съм успяла. Обаче не се отказвам 
В този пост ще отделя малко време да представя любимите си филми и може би да изясня и на самата себе си какво ги прави толкова специални за мен. Никога няма да успея да ги подредя по това кой обичам най-много, затова ще карам по хронология.
Campioana (1990)
„Да достигнеш небето“
Това е първият филм, който ме накара да искам да постигна нещо в живота. На всички е известно, че румънската гимнастическа школа е сред най-добрите, но тази трогателна история за преследване на най-съкровените мечти може би е направила от мен човек, който има смелостта да си поставя високи цели и да се бори, за да ги постигне. А може би някой ден наистина ще докосна небето?
_____________________________________________________
A Wind Named Amnesia (1993)
„Вятърът на забравата“
Това може би е бил точният момент нашите да ми забранят да гледам телевизия. Те обаче не са го направили. Добре де, японските анимета може да не са най-подходящите филмчета за деца, но пък не може да им се отрече, че винаги имат вложен дълбок смисъл и някаква поука, което е типично за японската култура като цяло. След толкова години още помня в детайли историята, която ме накара да погледна по-сериозно на въпроса за човешката същност.
_____________________________________________________
Sticks And Stones (1996)
„Мисъл за убийство“
Тук няма нищо особено специално. Някои познати лица и куп напълно неизвестни. Нискобюджетен филм от онези, които направо влизат във видеотеките, но пък се появи в такъв период от живота ми, в който го чувствах особено близък. Да растеш не е лесно. Да бъдеш себе си не е лесно. Вероятно нищо в живота не е лесно, но това не значи, че трябва да се отказваме от него.
_____________________________________________________
Тhe Craft (1996)
„Вещи в занаята“
„Вещи в занаята“ го гледах доста след излизането му. Винаги обаче една част от мен страшно много е обичала магията и все още някои познати ме наричат вещичка. Много пъти съм се чудила дали е възможно, дали магия наистина съществува, дали може по необясним начин нещата да се случват, както ни се иска, или зад всичко стои здрава логика. Е, иска ми се да вярвам, че вълшебства има, и то добри.
_____________________________________________________
Digging To China (1998)
„Тунел към Китай“
Помни ли някой онова малко момиче с по-различен поглед върху света, което има най-красивите и невероятни мечти и един странен, но истински верен приятел? Гледала съм го поне 10 пъти и пак бих го гледала, ако можех. Трогателен и дълбок от първата до последната минута. Обожавам този момент:
Harriet: Prince Ricky, I grant you three wishes.
Ricky: I don’t want to do that.
Harriet: Come on!
Ricky: Okay. I want to stay here.
Harriet: That’s one, you’ve got two more!
Ricky: Umm… I want my mom to live forever!
Harriet: That’s two. One more.
Ricky: I want a hundred more wishes!
Harriet: You can’t do that you only have three!
Ricky: I want to be as smart as everybody else… just for a day.
Когато се сетя за него, винаги си повтарям, че всеки човек е различен и точно това го прави уникален. Да, не е необходимо всички да се опитваме да бъдем еднакви, защото тогава светът би бил ужасно скучен.
_____________________________________________________
What Dreams May Come (1998)
„В какво се превръщат мечтите“
Изключително красиво направен филм, като любопитно в случая е, че в екипа, създал света от мечтите на главните герои, има и един българин. Мога да го опиша с една дума: завладяващ. Дотолкова, че насред студентски купон забих поглед в телевизора, за да го изгледам още веднъж.
Какво се случва с нас след смъртта? Има ли рай? Има ли вечна любов? Въпроси, които всеки от нас си е задавал. Надявам се отговорът, който дава филмът, да е верният.
_____________________________________________________
The Sixth Sense (1999)
„Шесто чувство“
Този определено е от филмите, които гледаме отново, а после пак, след това още веднъж и така до кра на света. Харесва ми не само заради великолепната актьорска игра, но и заради размислите, които поражда. Още повече, че не е необходимо те да се придържат към сюжета на филма. Докато го гледам, си мисля, че всичко, което сме, е вътре в съзнанието ни. Ако вярваме, че сме нещо, ние наистина сме това нещо или рано или късно се превръщаме в него. Затова може би трябва да имаме позитивна нагласа, за да постигнем нещо добро
_____________________________________________________
Requiem For A Dream (2000)
„Реквием за една мечта“
Колко е прекрасно да мечтаеш! И колко лесно мечтите стават на прах…
Мечтите ни движат напред. Или пък ни влачат към дъното? Как можем да знаем? Готови сме на всичко, за да ги сбъднем, готови сме дори да се самоунищожим. И какво се случва накрая? Нищо. Тишина. Празнота. Безсмислие.
Брилянтна творба на режисьора Дарън Аронофски. Не е лъжица за всяка уста, но и за миг не съжалих, че му позволих да ме облее като студен душ.
____________________________________________________
Artificial Intelligence (2001)
„Изкуствен интелект“
Чудя се кога сме загубили душите си и имаме ли шанс да си върнем поне частичка от нас, щом машините имат по-голяма представа какво е да обичаш от нас, хората… В днешно време все повече се отчуждаваме едни от други. Сякаш забравяме кои сме и превръщаме живота си в консуматорско съществуване, чиито основни принципи са напред, нагоре, победа на всяка цена. Сякаш душевността вече нищо не значи. Май всъщност ние сме машините.
Определено си заслужава трите часа гледане. Повече от веднъж.
_____________________________________________________
Dreamcatcher (2003)
„Капан за сънища“
Отдавна си падам по индианското изкуство, легенди и вярвания. Макар че единствената връзка на филма с тях е въпросният dreamcatcher. Гледах го на 18-тия си рожден ден, който беше доста необичайно отпразнуван, и сигурно отношението ми към него е породено главно от тази дата. В съзнанието ми се е запечатал един мотив – склонността на хората да създават свой вътрешен свят, в който да се чувстват в безопасност. Разбира се, не чак в такава степен, в каквато го е представил Стивън Кинг, но и аз самата често се крия зад високата стена в света на въображението си, за да се спася от реалността.
_____________________________________________________
It’s All About Love (2003)
„Всичко е любов“ (предполагам)
Хммм… Всички, на които някога съм препоръчвала да го гледат, след това са били в депресия поне няколко дни. Едни не го харесват, защото ги натъжава, а други – защото не го разбират. Аз пък точно такива филми харесвам – да разбъркат съзнанието ми из основи и да обърнат представите ми за света с главата надолу. Не, че представата ми за света някога е била особено ясна и подредена, де. Само че винаги съм се опитвала да си внуша, че човек си е самодостатъчен и може да живее пълноценно, без да обича и да бъде обичан. По ирония на съдбата взех, че доказах противното. Осъзнах, че макар и възможен, животът, когато си отхвърлен, е всичко друго освен прекрасен. Всеки има нужда от поне мъничко любов. И всеки има право да я получи, нали?
_____________________________________________________
Jeux d’enfants (2003)
„Детски игри“
Животът е игра, в която всеки следва свои правила. За едни те са лесни, а за други – трудни. Дали ще бъдем победители в собствената си игра зависи само от нас и страстта, с която я играем.
„Jeux d’enfants“ е филм, който едновременно ме кара да плача и да се смея. Събужда много забравени чувства в мен и определено печели място в сърцето ми. А и най-точното заглавие за начина, по който се държа обикновено, е „Love Me If You Dare“.
_____________________________________________________
The Butterfly Effect (2003)
„Ефектът на пеперудата“
Всяко действие има последствия. Дори най-лекото помахване на пеперудени криле. Каквото и да правим, то неминуемо повлиява живота ни и вероятно го променя из основи. Но как можем да знаем кое решение е правилно и кое не? Възможните сценарии са милиони и само една погрешна стъпка може да разруши всичко.
Невероятен филм. Изобщо нямаше нужда от продължения
_____________________________________________________
Тhe Life Before Her Eyes (2007)
„Животът пред очите и“ (вероятно)
трейлър (официален сайт)
Думата, която го описва – красота. Режисьорът определено има душа на художник, защото всеки кадър е като произведение на изкуството, изпипан до последната подробност. Може би това е филмът, в чиито рамки ми е най-лесно да се впиша. Стоя безмълвно, гледам го и сякаш потъвам. Виждам себе си на почти същия кръстопът, чудеща се дали от това, което съм в момента, имам някакъв шанс да създам мечтания живот. Питам се до каква степен бъдещето зависи от настоящето и ако знам, че никога няма да постигна щастие, дали има смисъл изобщо да опитвам. Ще ми се да знаех отговора.
_____________________________________________________
Twilight (2008)
„Здрач“
Всяко момиче чака истинската любов. Любов като тази би била сбъдната мечта. Да погледнеш в очите на любимия и да видиш, че ти си смисълът на живота му. Не е нужно да е лесно, стига само да знаеш, че той винаги ще е до теб.
Тук думите не достигат да опиша впечатленията си. Влюбих се от пръв поглед както в историята, създадена от Стефани Майър, така и в прекрасната визуализация на режисьорката Катрин Хардуик. Превръщането на книгата във филм е неочаквано точно, без да са изпуснати важни моменти в желанието за създаване на касов холивудски хит. С нетърпение очаквам останалите части и се надявам следващите режисьори да запазят линията на работа на Хардуик.
Isabella Swan: [Voice-over] Death is peaceful, easy. Life is harder.
_____________________________________________________
В случай, че някой е минал през целия пост и е оцелял – поздравления Макар че се съмнявам да има такъв. Това ще си е просто едно от писанията, сътворени повече за собствено удоволствие, отколкото за четене от други хора.
dennis каза,
07.05.2009 at 7:46
като откриеш „смисъла на живота“, се обади…и без магии, моля
….а сред многобройните скъпоценни камъни в короната от размисли, особено си харесах – ето тези:
„Докато го гледам, си мисля, че всичко, което сме, е вътре в съзнанието ни. Ако вярваме, че сме нещо, ние наистина сме това нещо или рано или късно се превръщаме в него. Затова може би трябва да имаме позитивна нагласа, за да постигнем нещо добро.“
„Осъзнах, че макар и възможен, животът, когато си отхвърлен, е всичко друго освен прекрасен. Всеки има нужда от поне мъничко любов. И всеки има право да я получи, нали?“
„А и най-точното заглавие за начина, по който се държа обикновено, е “Love Me If You Dare”.“
Albizia каза,
07.05.2009 at 19:15
Смисълът все ми се губи, но продължавам да го търся.
Милена каза,
25.06.2009 at 11:03
Самотата е най-дълбокия факт от човешкото състояние…
човекът е единственото същество, което знае, че е само.
Един живот живееш!Живей го така,както искаш,а не така,както ти казват!Ако паднеш трябва да знаеш,че сам си паднал,а не че някой друг те е бутнал!
Животът е толкова прекрасен и вълнуващ,колкото сам си избереш!
За да откриеш истината следвай лъжите!
Живей за мига!
Живей днес,защото вчера няма да се върне,а утре може да не дойде!
Много приятели – много предатели!
Много познати,малко приятели!
Целта на живота е смъртта и той винаги я постига.
Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
Уейн Дайър
nell86 • 10 декември 2008, 22:56
Ако можете да си го представите, можете и да го направите.
Katie • 10 декември 2008, 22:24
Днешните невероятности , са утрешните
Животът е зрелищна зала: влизаш, гледаш, излизаш!
Вече знам – ще е вечна нашата любов! Тя никога няма да се сбъдне!
Скоро търсих хубави мисли из Интернет, заповядай изпращам ти ги! Мисля, че са много мъдри!
Albizia каза,
25.06.2009 at 13:58
Хубави са. Благодаря
„Животът е толкова прекрасен и вълнуващ,колкото сам си избереш!“ – версия на тази беше изказал и Уди Алън, придавайки и елементи от саркастичното си чувство за хумор. Беше нещо като „Животът ни протича така, както сами сме решили да го провалим.“ Уби ме от смях
nini4ka каза,
10.08.2009 at 12:59
moje li da mi kaje6 kak da si namerq tozi film ,da dostigne6 nebeto, pqrviq s gimnasti4kata,ot kade moga da si go izteglq,gledala sqm go mnogo otdavna ,a sega iskam da go namerq za da go pusna na dq6teri4kata mi .blagodarq predvaritelno ako nqkoi moje da mi pomogne.
Albizia каза,
10.08.2009 at 13:39
И аз много бих искала да го намеря, но досега не съм успяла. Има го качен в YouTube, но след обновлението на сайта, което дава възможност за ограничаване на достъпа до клипове, филмът вече не е достъпен в България. Иначе го предлагат в Еbay във VHS формат на цена от почти 40 долара, което ми се струва прекалено много. Май остава единствено шансът по Канал 1 да го пуснат отново, което е малко вероятно