April Sixth – Dear Angel
Аpril Sixth са сътворили песента за зацикляне на днешния ден 
Като гледам, не им се е занимавало много с измисляне на велико име (което после да сменят, ако се окаже не чак толкова велико, както правят други изпълнители) и вместо това са избрали да се нарекат на датата на първия си голям концерт. Няма лошо. В песните си поне не са разчитали на моментни прозрения, а се постарали да напишат нещо, приятно за слушане. Нещо като „Dear Angel“.
Dear angel of mine,
Where do I start to express how I feel?
Well, my love’s gone blind.
Now all that I feel is what I hear.
Your words rip and tear, and
through my heart so weak and pure.
Now I find myself wanting to die…
Прочетете остатъка от публикацията »
Далече
Чадърът ми се приземи с трясък на дъното на една кофа за боклук.
Дрехите ми са мокри. Косата ми изглежда нелепо.
Последните капчици воля се сливат с дъжда и се стичат надолу,
търсейки пукнатина в асфалта, в която да изчезнат.
Далече.
Reamonn – Sometimes
Reamonn са готина немска банда, чийто основател е ирландец – ентусиаст, който си хванал куфарите и заминал за Германия да търси хора, с които да си сформират банда. Очевидно е успял. Повече нито ми трябва, нито искам да знам. Важното е в главата ми да звучи нещо, че взе да става прекалено тихо.
Words on her lips
Begin to slip
She’s loosing her grip
On herself
Прочетете остатъка от публикацията »
Hope disappearing
Винаги си обещавам повече да не се надявам. Никога! НИКОГА! Затръшвам вратата за последен път и после го правя отново. Позволявам на глупавата надежда да пусне корени дълбоко в мен, спокойно чакайки за пореден път някой да я изтръгне по възможно най-болезнения начин, за да мога после да си повторя наум още безброй пъти „Никога! Никога! Никога!“ Това, че болката ми припомня, че съм още жива, не подобрява положението кой знае колко. Жива съм. И какво? Този факт не ме прави по-малко глупава. Не се уча от грешките си. Надявам се. Мазохистично и наивно. Очаквам.
Спомен за едно земетресение
По новините казаха, че преди малко в София е имало кратко, но силно земетресение. Щом казват, ще трябва да повярвам. Признавам, че инстинктът ми за самосъхранение е като на средностатистическо камикадзе, но това не означава, че ми липсва сетивност. Винаги съм усещала вибрациите на панелите, когато някой тича по коридора навън. Как сега няма да усетя цяло земетресение, при това „силно“? Възможностите не са много. Първата е, че земетресение не е имало, което е малко вероятно, след като го съобщават по националната телевизия. Втората е, че се намирам извън София, обаче това е още по- малко вероятно или направо невъзможно. А третата… третата е обичайното обяснение на всичко – откачам
Честит празник, неграмотници!
Честит празник, неграмотници! Извинете, сънародници исках да кажа…
За тези, които в неделните утрини не са много в кондиция, ще уточня – днес е денят на славянската писменост и култура. Днес именно трябва най-ясно да демонстрираме любов към знанието и уважение към вековния език. Извинете, този филм не го прожектираме. Отдавна училището се е превърнало в място за надлъгване с учителите и спане по чиновете. Кой ли има време да научи родния си език?
Прочетете остатъка от публикацията »
Speak!
Кълна се, че щях да започна да уча само 3 минути по-късно. 3 минути и отново щях да потъна сред клониращите вектори, ензимното белязане и изкуствените бактериални хромозоми! Но точно в този миг нещо ме накара да сменя канала и ефектът от този порив забави ученето с още час и половина, за да изгледам филма, плюс допълнителен половин час, за да мога да махна някак замръзналата на лицето ми трагична физиономия.
Затъмнение
Днес излиза официално българският превод на „Затъмнение“ – третата книга от сагата „Здрач“. Купих си я и планът е да съм я прочела до утре, но не това е идеята тук. Става въпрос за едно по-различно затъмнение от типа „Да изчезнеш за 60 дни“ при това по не особено приятен повод.
Малък зоопарк
Отново е неделя и едва ли ще учудя някого, ако кажа, че отново си губя времето Днес обаче го губих на едно малко по-забавно място от обикновено. Само като си помисля от колко години не бях стъпвала в зоопарка! Е, сутринта стъпих и с двата крака 
Ето ги най-интересните попадения, които успях да заснема, преди апаратът да се умори:
Време за Еминем и дългоочаквания нов албум!
Тези, които ме познават, знаят отлично, че слушам само метъл и известно количество ужасно депресиращи песни от други стилове. Като всяко правило обаче и това си има изключение. Изключението се нарича Еминем. Когато чух за първи път „My Name Is“, бях убедена, че по-отвратителна и дразнеща песен не съществува. С времето и развитието на Еминем като автор и изпълнител отношението ми се промени. Ето защо сега искам да направя малко представяне на албума му „Relapse“, който предстои да бъде издаден официално на 19.05.2009.
