Smithereens

С този пост рискувам всички читатели под 18 да ме намразят, а сигурно и половината над 18, които се водят родители на групата с въпросната професия ученик. Какво пък. Нека ме мразят, това си е техен проблем. Аз ще си кажа какво мисля и всеки да го възприема, както му харесва.

Та да си дойдем на думата.
Професия: ученик
Задължения: основно да си клати краката, да вдига кръвното на преподавателите и да вдига шум до небето, когато му дадат домашно
Права: всякакви (не и по правилник, разбира се, но правилата са, за да се нарушават)
Основни умения: каквото дала природата. Не е необходимо да се доразвива, защото коства много усилия и нервни клетки.
Годишна заплата: колкото кихнат мама и тате. Изразходва се по кафенета, барчета, интернет зали, дискотеки, за цигари, бири, дъвки, презервативи и В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ за нещо полезно.

Ученик да си в днешно време. Получаваш огромна непредвидена ваканция и решаваш да я изкараш цялата, изучавайки батални сцени от житието на собствените си хормони или просто киснейки из всички възможни задимени заведения, където въпросната възрастова група има достъп. И накрая, когато ваканцията все пак свърши, се надига вълна от възмущение, че отново трябва да се върнеш в училище, че даже и да понаучиш нещо.

По новините постоянно се появяват леко тъпички ученически физиономии, обясняващи колко е трудно да си ученик. Домашните и контролните направо ги заривали. От частни уроци време за нищо не им оставало. За подкрепа се появява някое разтревожено родителско тяло, което с гневен или плачевен гласец (което даде по-епичен ефект според случая) обяснява как с чедото седят и пишат домашни до 11 – 12 часа през нощта… Започнах да им съчувствам. Дайте ми кърпичка, че ще се разплача!

За 12 години в училище съм си позволявала да уча след 18:30 точно 2 пъти. И то не за друго, а защото графикът за отучване на работните дни покрай празниците понякога създаваше парадокса „втора смяна в петък, първа смяна в събота“. Иначе времето винаги е било повече от достатъчно, като се има предвид, че успявах да изгледам доста предавания по телевизията съвместно с учебния процес и пак да не изляза от рамките, които си бях наложила. Не може да се каже, че съвременният ученик няма време. Той просто няма никаква представа как да го използва функционално. Ако става в 11 сутринта, разсънва се 1 час и после тръгва на училище, времето определено няма да му стига. Аналогично е и за първа смяна – цял следобед разтакаване и по някое време вечерта следва постановката „Шок и ужас“. Поздравления за мама и тате, че са научили децата как да си изпълняват задълженията. Браво и за това, че после си пишат заедно домашните. Друг е въпросът на какво ще се научи ученикът, ако мама му напише есето, а тате му реши задачите, докато то, милото, само ги гледа нещастно. Как на какво? На мързел, разбира се! И после цял живот ще виси на нечий врат и ще разчита на чужди усилия за собствения си успех. Излишно е да казвам, че мразя гадните лигави червеи от тази порода. Да, за същите тези 12 години майка ми никога не е сядала да ми напише домашното. Всъщност последните няколко години нямаше ни най-малка представа какво учех. Омръзна ми да я занимавам с глупости и допирните ни точки на тема учене се изчерпваха с това да и поискам специализирана книга, която да използвам за написването на някой реферат. Баща ми беше още по-голям късметлия, защото не виждаше повече от ученическа книжка, зарязана за подпис на масата. (очаквам някой да каже, че при моя сценарий постановката „Шок и ужас“ се е разигравала в бележника. Ще ви разочаровам. По-малко от 6 като годишна оценка никога не получих. Близко е до акъла от какъв порядък са били текущите оценки.)

Е, драги ми професионални ученици? Още ли се чувствате измъчени? Как са частните уроци? Мама и тате сигурно доста са олекнали покрай тях. Литература, математика, английски… свят да ти се завие! Колко ли е станала тарифата на час вече?

Така и не разбрах каква е ползата от частните уроци. Май е да ти набият в главата срещу 15 лева на час нещо, което със същия успех можеш да си набиеш сам и безплатно, ако си седнеш на задника. Подкрепям единствено уроците по математика, защото един нетрениран мозък трудно възприема логиката на точните науки. Там наистина има какво да не бъде разбрано. И пак не е задължително. Всички останали уроци за мен са напълно безсмислени. Нещо като сдъвкване и изплюване на готова информация, която ученикът жадно поглъща едно към едно и обикновено с гръм и трясък се дъни на решаващия изпит за влизане в гимназия или университет. Реплики от рода на „Ми аз тази тема знаех и затова нея написах“ искрено ме забавляват. Примесени със съчувствения родителски поглед, са си направо за черна комедия. А напоследък учениците от първия до последния клас се изтрепват да ходят на уроци и школи, за да са добре подготвени. Подготвени за какво? За вече описаната весела сценка? Само да ви светна, че ученик, който не е посещавал частни уроци през живота си, има общо взето същия шанс да влезе, ако не и по-голям. Тук важно е не на колко урока си бил, а колко реално си научил. (за справка – прескочих от първия опит и двата трапа, без да коствам на родителите си и левче, докато доста познати увенчаха усилената извънкласна подготовка с една година почивка…)

Учениците от типа ангел/мъченик също ме забавляват. Учат ли учат (нима?) и накрая някой несправедливо ги порязва с оценките или им дава огромно домашно, за да им вгорчи животеца. Сърцето ми се свива, когато някой ми каже, че не може да мръдне никъде, защото трябва да чете КНИГА! (Казах мръсна дума. Пепел ми на устата!) Всъщност става въпрос за книга от списъка, която е можела да бъде прочетена 50 пъти през лятото, но си е седяла самотно захвърлена в ъгъла. Още по-интересно – книга, която в горен курс се изучава за втори път. Амин!

Да си ученик е призвание. Няма друг период от живота, в който да коства толкова усилия да не правиш нищо и пак да се оплакваш. Няма друга професия, която да получава такова обществено внимание за нищо. Няма друго такова животно като ученика, което да е с толкова тесен светоглед, че да не вижда по-далече от носа си. Знаете ли, драги ученици, какъв е ключът към успеха? Хъс и отговорност. Повечето от вас нямат нито едното. Що се отнася до второто, без угризения мога да кажа, че в бългрските училища върлува епидемия от пълна безотговорност, която застрашително се разпространява и извън тях. Както казва един мой преподавател за мозъка „Use it or lose it“ или, преведено на моя цветист език, „Размърдайте си мързеливите задници и постигнете нещо със собствени усилия, преди напълно да сте загубили способността да бъдете полезни на себе си и на обществото!“

Нещичко и за няколкото човека, които не влизат в описаната група:
Поздравления, вие сте класифицирани като аутсайдери. 12 години ще ви мразят, обиждат и отбягват. Ще го преживеете. Гадно е, но после ще знаете кои сте и какво искате. И най-важното – ще можете да го постигнете, без да се лигавите по телевизията колко сте онеправдани. Успех!

11.01.2008