Няколко мига безвремие
„1, 2, 3, 4… Часовникът отброява секундите. Вече 18 часа следя как се изнизва времето и се чудя колко ли още мога да наблюдавам цифрите, без да ми омръзне. …56, 57, 58, 59… Още една минута остана в миналото и заедно с нея се изгуби още един миг самота. Дали ако никога не заспя, всички самотни мигове ще останат в миналото и най-накрая ще бъда щастлива? …5, 6, 7… Прочетете остатъка от публикацията »
Мразя
Потапям четката дълбоко в черната боя,
за да нарисувам ехидната усмивка на отминалата нощ.
Грозна, разкривена – усмивка на таената омраза.
Събуждам се по тъмно и за кой ли път
омразата изпълва всяка клетка в мен
и вместо да прокарам пръсти през косата си,
за да отместя падналите кичури ,
забивам нокти във плътта,
опитвам да изтръгна мислите.
Една дума – мразя.
Прочетете остатъка от публикацията »
