Дневник в сиво
Купих си новички сиви кецове. А също и нови сенки. Трябваше да се досетя, че на старите яростният сблъсък с пода няма да им се отрази добре. Сиви… Отиват си с мекото сиво якенце и любимите ми черни панталони, които от многото носене също вече са в някакъв оттенък на сивото.
Какво съвпадение! И небето също е сиво. Плътните сиви облаци го покриват изцяло и се носят бавно към мрачното море. Леко ръми и студеният вятър удря капчиците в лицето ми. Но за мен това няма значение. Сиво е и така ми харесва. Вървя с уверена стъпка, без да знам къде отивам. Не се опитвам да се преструвам, че имам цел. А и за какво ми е цел всъщност? Не ми трябва причина да се разхождам под дъжда в сив ден като този. Затова продължавам напред с поглед, вперен в сивите плочки на тротоара.
Сядам на самотна сива пейка под една посърнала от дъжда албиция и се отдавам на сивите си мисли.Съзнанието ми рисува сиви картини, в които сякаш се губя. Иска ми се като малката кибритопродавачка да запаля клечка кибрит, за да изтрия мрака, но дори и да имах клечка, тя щеше да бъде мокра и безполезна. Какво пък. И без друго яркостта на пламъка винаги ме е плашела. Нека си остане сиво!
Толкова много непознати лица! Приближават се и после бързо отминават все така студени безразлични. А аз си седя на пейката и тихо ги наблюдавам. Защо всички те знаят къде отиват? Какво ги движи напред? Защо на мен това нещо ми липсва? Може би все пак не искам да е толкова сиво…
Moжеш ли да излекуваш дъжда? Не, не този отвън. Той не ми пречи. Накарай дъжда, който винаги вали вътре в мен да утихне поне за малко. Не искам да се просмуква във всеки хубав момент и да му придава онзи така познат сив оттенък. Моля те, спри го! Не му позволявай да удави в сивота малкото късчета радост, които все още се крият някъде дълбоко.
Teб обаче те няма. Ти си просто поредната сива картина, която съзнанието ми е нарисувало, за да има с кого да си говори. И изчезваш със същата скорост, с която то те е нарисувало. Няма те, а дъждът в мен продължава да вали. Mалки сиви капчици изпълват всичко и аз отново вървя, устремена към нищото, стискайки здраво в шепа няколко бледи сиви чувства.
28.09.2007
„А над городом плывут облака,
Закрывая небесный свет…“
