Дневник в сиво
Купих си новички сиви кецове. А също и нови сенки. Трябваше да се досетя, че на старите яростният сблъсък с пода няма да им се отрази добре. Сиви… Отиват си с мекото сиво якенце и любимите ми черни панталони, които от многото носене също вече са в някакъв оттенък на сивото.
Прочетете остатъка от публикацията »
Не!
Ако трябва да определя коя е думата, която описва живота ми, тя ще бъде една без капчица съмнение – „не„. Това е думата, която сякаш винаги звучи на място. Без значение какво се казва и кой го казва. Просто НЕ и точка. Едно мъничко „не“ отговаря на всички незададени въпроси. Едно мъничко „не“ е кукловодът, който дърпа конците при всяко мое действие. НЕ се смей! НЕ реви! НЕ се тъпчи! НЕ заспивай! НЕ обичай! НЕ мрази! Направо НЕ чувствай изобщо. НЕ се лигави! Ако може, не дишай. И въпреки че превръщаш света си в малък ад, НЕ се предавай. Просто недей.
Фрагменти
„Събуди се от ударите на едрите дъждовни капки по стъклото. Не знаеше колко време бе спала. Не познаваше и мястото, на което се намираше. Последното нещо, което помнеше, бяха хилядите светлини на главната улица. След това спомените се превръщаха в мъгла.
…
Прочетете остатъка от публикацията »
