Когато мечтите стават на прах…
Нужни са много усилия, за да превърнеш една мечта в реалност. Още по-трудно е да се откажеш от нея, когато си толкова близо, че почти я докосваш с пръсти. Понякога обаче се налага. Понякога въображаемите приятели носят красиви имена, които те е страх да произнесеш на глас. Понякога са повече врагове, отколкото приятели и макар че би продал душата си, за да има винаги с кого да споделяш най-съкровените си мисли и желания, знаеш, че не трябва, защото всеки ден това отнема по частица от теб.
Криворазбрана наука
„Обичам да уча“
Така пише на една табелка на стената ми с ученолюбиво червейче на нея. Това обаче не е вярно. Харесва ми да знам разни неща, но никога не ми е харесвало да уча. Е, за човек, който мрази почти всеки миг, прекаран над учебниците, съм се задържала прилично дълго в науката. И смятам да остана. Мазохизъм…
Porcupine Tree – Fear Of A Blank Planet
Искаше ми се да напиша нещо тук, но при всеки опит мозъкът ми ми казва да вървя на майната си и затръшва вратата. Затова оставям песента без коментар. Така или иначе думите не променят нищо. Празни коридори. Празни мисли. Празни спомени…
Sunlight coming through the haze
No gaps in the blinds
To let it inside
The bed is unmade,
Some music still plays
Прочетете остатъка от публикацията »
Клубът на откачалките
Колко време бихте издържали, преди книгата да ви подразни толкова, че да станете и да я обърнете? 5 секунди? 10 секунди? Ако това не ви прави впечатление, можете да натиснете бутона Х и да забравите, че някога сте попадали на тази публикация. Ако изведнъж този едничък том на енциклопедия Британика се е превърнал в най-важното нещо на света, то вие определено знаете какво стои зад абревиатурата OCD. Обсесивно-компулсивно разстройство.
Да изтеглиш късата клечка
Вече знам със сигурност каква е идеалната професия за мен. Открих я! Мога да бъда най-добрият бета тестер на света! Нека го кажа кратко и ясно – ако не беше лошият късмет, нямаше да имам никакъв. Аз съм истински магнит за бедствия. Всичко, до което се доближа, в крайна сметка се прецаква, ако не е било прецакано преди това.
„Almost. Not quite.“
Мислех си, че „The Lovely Bones“ ще е първият филм, който ще се гледа на кино през 2010-а. Когато видях датата на премиерата за България обаче, желанието да чакам още три месеца се изпари. Ето така се гонят посетители от кината – със замах 
. Затова тази сутрин се измъкнах на пръсти от леглото, пуснах си филма и се скрих отново под завивките, омагьосана от сиянието на екрана в тъмната стая.
Mind.In.A.Box – Change
My wrong. Multiplied by a million. Lack of self-control. Happy guilt and craziness. Maybe 1900 and then 404 202 50×2 20 10×2 30. But in the end, if you don’t want to fall, don’t jump…
and I will never see the truth,
this is not a matter of my youth.
I do not need anybody else,
bonds would put my mind into cells.
Прочетете остатъка от публикацията »
Daydreamin’
Вчера използвах хубавото време, за да потичам на близкия стадион. Но с всичките тези обиколки има риск да ми се завие свят, ако не намеря на мозъка си друго занимание, така че, вместо да броя крачките, започнах да си представям как би изглеждал животът ми, ако беше приказка .
Ако живеех в приказка, моят замък щеше да е малка тухлена къщурка с много цветя навсякъде в някой тих американски квартал, където всички ливади са подстригани на една и съща височина и сутрин има бутилка мляко пред вратата.
Празници с елементи на разсъждение
Винаги съм обичала Коледа, защото това е единственият период от годината, в който се отпускам, не мисля за нищо и просто се забавлявам. Тази година обаче пропуснах да дръпна шалтера на мисловния процес и в крайна сметка празниците ме оставиха с неприятното усещане за излъгани надежди. Разочароващо.
Skillet – Hero
Вдигам и двете си ръце и гласувам за герой на деня. Победителят? Аз.
Отне ми два часа да стигна до центъра. Закъснях с час, въпреки че максималното допустимо закъснение за мен е 10 минути. Предизвиках агресията на бездомните кучета в Борисовата градина. Оставих първите следи в неутъпкания сняг на една алея, в която свих, за да не проверя колко точно сериозни бяха намеренията на кучето, което ме подгони. Изкарах си чинно целия ден в необичайно празния откъм студенти факултет. Радвам се, че хроничното прекаляване с коремните преси има поне един непредвиден страничен ефект, който прави живота ми малко по-лесен. Особено днес. Пльоснах се зрелищно по гръб на леда. Нямам желание да споря с гравитацията. Това е един от редките случаи, в които конформизмът е правилното решение. Вечерях краставица. Докато хората използват останалите запаси от празнично настроение, забавлявайки се навън, аз изучавам особеностите на миелоидната левкемия на молекулярно ниво. Чудя се дали ми е останала някаква енергия за упражнения…
Бях на път да се разрева само веднъж. Чувствам се като истински герой! Пускам си Skillet и продължавам да уча.
