RSS

И заглавие ли трябва да измисля?

Омръзна ми. Омръзна ми да се самозаблуждавам и наивно да вярвам, че някога ще си намеря приятели, ще кръстосвам с тях улиците през уикендите, ще се впиша в пейзажа и всичко ще е прекрасно. Просто няма да стане и ако три години не са ми достатъчни да го проумея, значи съм леко (или не чак толкова леко) глупава. Мисълта, че тотално се издъних по параграф комуникация, не ми допада, но е факт – след цялото това време в този град няма и един човек, на когото мога спонтанно да пратя SMS и след час вече да се смеем на глупавите си шеги, докато вървим към парка, киното или някое малко ресторантче, където правят страхотни фалафели. Вместо това се скитам сама по улиците с нечии гневни текстове, гърмящи в ушите ми в опит да заглушат целия свят. Вървя, попивайки думите, и се чудя и аз ли съм гневна или просто тъжна. Съдейки по сълзите, заплашващи да прелеят и да се стекат драматично надолу, май второто. Тъжно ми е само защото тези кукленски рокли на витрината пред мен са невероятно красиви и ми се иска да имах повод да вляза вътре и да си купя онази нежно прасковена прелест с ръчно тъканата дантела от винтрината вместо да се опитвам да си докарам главоболие с песни, от които ми става още по-тъжно. Може би когато се дипломирам. Може би. За по-сигурно ще си напомням от време на време, че и без друго би седяла нелепо върху мен.

Минавам по задните улички, защото тълпите по главния път ми идват в повече. Мразя ги. Мразя всички тези щастливи хора, които никога няма да ми разкрият каква е тайната, какво трябва да направя, за да бъде някой мой приятел наистина. По тясната алея, където вървя, тези въпроси не ме измъчват толкова. Там има странни малки къщи, работници, режещи блок лед с ножовка, магазинчета за старомодни ръчно рисувани бабешки блузи и безброй преплетени жици, от които птиците наблюдават нищонеподозиращите минувачи.

Вече се чувствам малко по-добре. Денят като че ли не е чак толкова лош, въпреки че съм сама. Не мога да променя това, но мога поне да опитам да се порадвам на пролетното слънце и патиците в езерото, нали? Мога.

Три години в миналото. Остават още две.

 
Leave a comment

Posted by on 22.03.2014 in Moments

 

Tags: , ,

Когато роденият песимист се умори от собственото си черногледство

Trapped in Time

Не гледай назад. Не търси смисъл там, където никога не го е имало.

Някога се влюбих до полуда. Някога отдавна, в една паралелна реалност разтворих плахо шепи и предложих сърцето си на момчето от своите сънища. То не го разби, но не го и докосна. С мили думи издигна преграда между нас, която и до днес се страхувам да прекрача. Аз бях тази, която хвърли мъничкото объркано сърце на земята и го стъпка. “Глупаво, глупаво сърце! Ти не заслужаваш никой да те обича!”

Май глупавата съм била аз. Въпреки всичките ми усилия да стъпквам всяка емоция, преди да е имала какъвто и да е шанс да ме направи уязвима, захвърленото в прахта сърце се влюби отново, без да иска позволение. Влюби се толкова силно, че преди да осъзная какво се случва, отново го държах в разтворените си длани и правех това, което си бях обещала, че никога повече няма да правя – предлагах любовта си в замяна на миг покой, преди всичко да се срине за пореден път. Затаила дъх в очакване на неизбежното не, дори за миг не се замислих, че единственото не, което ще чуя, е “Не мога да ти кажа не.”

Read the rest of this entry »

 
2 Comments

Posted by on 13.06.2013 in Reflections

 

Tags: , , ,

Надежда

Здравей, приятелю! Тук ли си още? Миг подир миг се изнизват минутите и неусетно превръщат се в дни, седмици, месеци… Помниш ли ме дори след толкова време? Аз помня всичките мигове, прекарани заедно. Добри, лоши, още по-лоши – ти винаги бе тук да посрещнеш пороя от думи и да укротиш бурята с тихия шепот на писеца по белия лист. Ти беше тук, а аз си отидох в мига, в който спрях да виждам смисъл в думите. Може би пороят бе отмил и смисъла? Може би. Не зная… Зная само, че ми липсват нашите разговори. Не, не ми липсва отчаянието, нито онази почти физическа болка от звука на разбити мечти. Липсват ми думите, пропити с емоция, върху които ти рисуваше надежда и ги връщаше като ехо в сърцето ми.

Read the rest of this entry »

 
Leave a comment

Posted by on 04.02.2013 in Moments

 

Tags: , , , , ,

Небето през прозореца

Рисувам мислени спирали сред облаците с цвят на разбити илюзии. Следвам с поглед ястреба, зареял се сред тях, и докато той се издига нагоре, аз потъвам все по-дълбоко в сивотата на днешния ден. Сграбчвам случайни емоции с пръсти, задържам се за миг, вкопчена в тях, а после отново пропадам. Не поглеждам надолу. И локвите имат все същия цвят на умиращи спомени. Гъста, лепкава тъга, която ще разнасям на подметките на ботушите си до следващата пролет, когато студеният пролетен дъжд ще я отмие и ще остане само ехото от сълзи на разплакано небе.

 
Leave a comment

Posted by on 27.11.2012 in Moments

 

Tags: , , ,

Quiz time!

It’s official. I’m so bored I’m back to my blog. I tried to read a book but I fell asleep a few times like most of my online friends who live on the other side of the world and are currently sound asleep too. I wish I could go out and enjoy the warm autumn sun but instead I have to stay here and simulate work (which I’m surprisingly good at but this fact doesn’t make it any more amusing). So here I am, taking a quiz from a Tumblr page I love and posting it here. It says “Bold what’s true about you” but since my page is already bold, I’ll just change the colour. Read the rest of this entry »

 
2 Comments

Posted by on 05.10.2012 in Random crazy posts

 

Albizia:

I know my blog is kinda dead at the moment but I am still alive spending my very limited free time 99,9% on music. So join my music world, get lost in the echo and share how it made you feel.

Originally posted on Mike Shinoda's Blog:

Today, LOST IN THE ECHO premieres on lostintheecho.com. This is not a traditional video. It is an interactive piece designed to draw you into the world of the song. The best ECHO experience is the one at that site.

Please encourage everyone to go there, not to video sites like YouTube and Vimeo. Video-site versions you find today will be a.) not approved by the band, and b.) not interactive (so to some degree, those versions will be missing the point).

Help us spread the word by letting everyone know that the only place to experience LOST IN THE ECHO is at lostintheecho.com

-m

*The video is Flash-based, because it was our best way to make this idea work. It is Facebook connected, and don’t worry: it won’t steal or share anything you don’t want it to. For those without those things: a non-Flash, non-interactive version will be up in…

View original 14 more words

 
Leave a comment

Posted by on 30.08.2012 in Music

 

Chasing the Wind

 

It’s there. It’s always there. The nagging feeling that I don’t belong, that my words mean nothing, that my feelings are only good for a joke.

I’m there. I’m always there. Call me and I will come in an instant. I will let you tear my soul apart for a moment of delusional happiness. I will cuddle into your warm embrace and listen to your gentle words while you are preparing to break me into pieces. You are like poison to me. A poison I cannot resist.

You are… Where are you? Your words were drowned in the sound of train wheels gliding on the rails. Your warmth was taken away by the wind. You left me empty and longing for the next moment of sweet torture to fill the void in my heart.

Everything changes. I change. You change. Only one thing stays constant – your words imprinted on my mind.

 
1 Comment

Posted by on 18.06.2012 in Moments

 

Tags: , ,

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 31 other followers